Достатъчно време за любов [bg]

Но този град го помня чудесно.

Някои неща са се променили, но в срещуположна посока на оста на ентропията; виждам родния си град такъв, какъвто е бил, когато съм бил на четири годинки. И в същото време аз съм четиригодишно хлапе и живея някъде наблизо. Гледам да стоя по-далеч от познатите ми места и нито веднъж не се опитах да видя родното ми семейство. Мисълта за тези хора леко ме притеснява. О, разбира се, че ще се отбия при тях, преди да тръгна да обикалям страната; изобщо не се притеснявам, че ще ме познаят. Това е невъзможно! Изглеждам млад и сигурно приличам на себе си на младини. Но тук още не знаят как ще изглежда това четиригодишно момченце, когато порасне. Неприятности могат да ме сполетят единствено ако се опитам да разкажа на някого истината. Разбира се, дори да разкажа всичко, никой няма да ми повярва — тук никой не вярва дори, че са възможни космически пътешествия, какво остава за пътуванията във времето — обаче като нищо ще ме вземат за луд — терминът не е научен, с него се обозначават личностите, възприемащи света по начин, различен от общоприетия.

Канзас Сити, 1916 година… Вие ме оставихте на една поляна, аз се прехвърлих през оградата и пеша стигнах до съседното градче. Никой не ни е забелязал. (Кажете на Дора, че си е свършила работата със сръчността на джебчия.) Градчето се оказа симпатично, хората са дружелюбни. Прекарах там един ден, за да се ориентирам, а после се преместих в един по-голям град, където се занимавах със същите неща, намерих си други дрехи и вече не приличам на гражданин, а на фермер.

Скъпи мои, вие не носите дрехи, когато нямате нужда от тях, и просто няма да ми повярвате доколко в настоящото „тук и сега“ общественият статут зависи от облеклото. В много по-голяма степен, отколкото в Нови Рим! Тук само един поглед е достатъчен, за да определиш по облеклото възрастта, пола, общественото и материалното положение, професията, нивото на образование, както и много други неща. Тези хора се къпят с дрехи! Не се шегувам, попитайте Атина. Скъпи мои, те дори спят облечени!

Качих се на влака и се преместих в Канзас Сити. Помолете Атина да ви покаже снимките, които са се запазили от онези времена. Тукашното общество е прототехническо — то тъкмо започва прехода от използването на мускулната сила на човека към генерираната енергия. Тук тя се получава чрез изгарянето на естествено гориво или чрез използването на силата на вятъра, или на падащата вода. Известна част от енергията подхранва примитивни електрически машини. А влакът, с който пътувах, се придвижваше чрез разширяваща се пара, за сметка на изгарянето на въглища.

Атомната енергия е неизвестна дори теоретично — ако не броим хрумванията на някои мечтатели. Тук се отнасят сериозно дори към Санта Клаус. Що се отнася до начина, по който се придвижва Дора, тук никой няма и капка представа, че е възможно движение чрез оттласкване от тъканта на време-пространството.