Колието на кралицата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Мария Антоанета #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Делибашева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:
— А, добре, да, почит, освобождавам те от това задължение. Ти си достатъчно голям, за да поемеш нашите работи, и се справяш толкова добре, че ми вдъхваш уважение. Ти си мъдър, а аз вече изкуфявам. Виж какво, остави ми адрес, на който да мога да ти пратя съобщение, ако се случи нещо неотложно.
— При Таверне, господине — каза Филип, мислейки, че старецът най-после се вразумява.
— Ех, ти се подиграваш с мен! При Таверне, на осемдесет левги! Въобразяваш си, че ако имам да ти предам някакъв важен, спешен съвет, вероятно ще се забавлявам да убивам куриерите по пътя за Таверне. Впрочем не ти казвам да ми дадеш адреса на къщата ти в парка, защото може да проследят куриерите ми или да познаят слугите ми. Избери трети адрес, на четвърт час разстояние, ти имаш въображение, дявол да го вземе! Когато човек върши за любовните си похождения това, което ти току-що направи, Бога ми, той е находчив човек!
— Къща в парка, любовни похождения, въображение! Господине, ние си играем на гатанки, но вие пазите думите за себе си.
— Не зная по-откровено и по-потайно животно от теб! — кресна бащата ядно. — Не зная и такова, чиято сдържаност да е по-оскърбителна. Дали не се страхуваш, че ще те издам? Ще бъде чудно!
— Господине! — възкликна раздразнено Филип.
— Добре! Запази тайните за себе си. Запази тайната на къщата, наета в предишното жилище на егермайстера.
— Аз да съм наел жилището на егермайстера?
— Запази тайната на нощните ти разходки с две очарователни приятелки.
— Аз! Аз да съм се разхождал… — промърмори Филип и пребледня.
— Запази тайната на тези целувки, разцъфнали под цветята и росата…
— Господине! — изрева Филип, зашеметен от бясна ревност. — Господине, ще млъкнете ли?
— Хубаво е, ти казвам още веднъж, всичко, което си направил, аз го узнах, не ти ли казах? Подозирал ли си, че зная? Дявол да го вземе, това трябваше да ти вдъхне увереност. Интимните ти отношения с кралицата, поощряваните ти начинания, посещенията ти в Аполоновите бани, Боже мой, но това е нашият живот и нашето състояние. Тъй че не се страхувай от мен, Филип… Довери ми се.
— Господине, вие ме отвращавате! — извика Филип и закри с ръце лицето си.
Действително той, нещастният Филип, изпитваше отвращение от човека, който оголваше раните му и не само ги оголваше, но и ги увеличаваше, разкъсваше ги с някаква ярост. Наистина изпитваше отвращение от човека, който му приписваше цялото щастие на друг, и като мислеше, че го ласкае, бичуваше го със злорадството на съперник. Всичко, което бащата беше научил, всичко, което беше отгатнал, всичко, което зложелателите приписваха на господин Дьо Роан, а най-осведомените на Шарни, баронът го съобщаваше на сина си. Според него кралицата обичаше Филип и малко по малко го изтласкваше към върха. Ето това бе пълното доволство, от което от няколко седмици надебеляваше коремът на господин Дьо Таверне.
Когато Филип откри това ново блато на подлостта, той потрепери, видя се потопен в него от единствения човек, който трябваше да се бори с него за честта му. Ала ударът беше толкова силен, че той остана зашеметен, онемял, докато баронът бръщолевеше по-разпалено отвсякога.
— Виж — казваше му той, — ти изпипа работата си майсторски, заблуди всички. Тази вечер петдесет очи ми казваха: „Роан е.“ Сто ми казваха: „Шарни е.“ Двеста ми казваха: „Роан и Шарни!“ А нито един, чуваш ли добре, нито един не ми каза: „Таверне е.“ Повтарям, ти изпипа работата си майсторски, това е най-малкото, за което мога да те похваля… Впрочем то прави чест и на теб, и на нея, драги мой. На нея — понеже те е обладала, на теб — понеже ти я държиш.
Точно когато Филип, вбесен от последната обида, сразяваше с разкъсващ поглед безмилостния старец, с поглед, който вещаеше буря, в двора отекна тропот на каляска и някаква глъчка, някаква особена суетня привлече вниманието на Филип навън. Чу Шампан да вика:
— Госпожицата! Това е госпожицата!
Няколко гласа повториха също:
— Госпожицата!
— Госпожицата ли? — възкликна Таверне. — Каква госпожица?
— Моята сестра! — прошепна учуден Филип, като позна Андре, която слизаше от каляската, осветена от факлата на портиера.
— Вашата сестра! — повтори старецът… — Андре? Възможно ли е?
И Шампан дойде да потвърди това, което Филип бе обявил.
— Господине — каза той на Филип, — госпожица сестра ви е в будоара до големия салон. Чака господина, за да му говори.