Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
— Проникнали сме изцяло в официалните им разузнавателни органи, в армията им също, обаче БОДИЛ е търговска мрежа и подразбрах, че получавате по-добра информация от моята. Не съм сигурен какво значи това. — Последното не бе съвсем вярно, ала Шеренко разграничаваше нещата, които знае, от онези, за които предполага, и като опитен шпионин засега изразяваше гласно само първите.
— Значи ни чака много работа.
Майорът кимна.
— Спокойно можете да идвате в канцеларията на посолството.
— Уведомете ме, когато комуникационният апарат пристигне в Москва. — Кларк можеше да каже още неща, но се въздържа. Нямаше да повярва напълно, докато не получеше нужното потвърждение по електронен път. Стори му се много странно, че се нуждае от него, ала ако Шеренко казваше истината относно степента, до която са проникнали в японското правителство, то самото то можеше да се е обърнало в тяхна полза. Да, старите навици умираха особено трудно в този бизнес. Единственото успокоително нещо беше, че събеседникът му знаеше, че Джон премълчава факти, и, изглежда, не възразяваше за момента.
— Непременно.
Не бяха нужни много хора, за да се препълни Овалният кабинет. Залата на най-висшата власт в най-могъщата нация в света (или поне Райън се надяваше, че тя все още е такава) беше по-малка от кабинета, който му дадоха при завръщането му във финансовата сфера… Той за първи път осъзна, че всъщност тя е по-малка и от ъгловия му кабинет в Западното крило.
Всички бяха изтощени. Брет Хансън имаше особено измъчен вид. Само Арни ван Дам изглеждаше горе-долу нормално, но пък той винаги създаваше впечатление, че идва от гуляй. Бъз Фидлър май бе на крачка от отчаянието. Министърът на отбраната обаче беше най-зле от всички. Именно той ръководеше съкращаването на американската войска, той заявяваше пред Конгреса почти ежеседмично, че способностите на страната далеч превишават нуждите й. Райън си спомняше изнесените по телевизията аргументи, вътрешните официални ноти, датиращи отпреди няколко години, почти отчаяните протести на униформените началник-щабове, които те почтено скриха от медиите. Не бе трудно да се отгатне какво си мислеше в момента министърът на отбраната. Този великолепен бюрократ, толкова убеден в прозорливостта и преценката си, току-що се беше забил с пълна сила в равната, непрощаваща стена, наречена действителност.
— Икономическият проблем — обади се президентът Дърлинг и така донесе голямо облекчение на министъра на отбраната. — Проблемът е в банките. Те ще се дръпнат уплашено, докато не оправим положението в Депозитното контролно дружество. Днес толкова много банки сключват сделки, че не знаят какви са собствените им резерви. Хората ще се опитат да обърнат в пари дяловете си във взаимните фондове, контролирани от тези банки. Председателят на Федералния резервен фонд вече започна да ги убеждава, като използва високия си пост.
— И какво точно им казва? — попита Джак.
— Казва им, че могат да използват неограничен кредит. Че паричните резерви ще бъдат достатъчни за нуждите им. Че могат да вземат на заем толкова пари, колкото искат.
— Така се стига до инфлация — подчерта Ван Дам. — Това е много опасно.
— Не съвсем — възрази Райън. — За известен период от време инфлацията е като тежка хрема, против която пиеш аспирин и пилешки бульон. Случилото се в петък прилича на сърдечна криза. Първо трябва да лекуваш нея. Ако банките не отворят както обикновено… Увереността е най-важното. Бъз е прав.
За пореден път Роджър Дърлинг благослови факта, че първото оттегляне на Райън от правителството го бе върнало във финансовия сектор.
— Ами пазарите? — обърна се президентът към министъра на финансите.
— Затворени са. Говорих с всички борси. Докато регистрите на ДКД не бъдат възстановени, няма да има организирана търговия.
— Какво значи това? — попита Хансън.
Райън забеляза, че министърът на отбраната не казва нищо. „Обикновено е толкова самоуверен и бърза да изкаже мнение“ — помисли си той. При други обстоятелства би приел наистина радушно новооткритата му затвореност.
— Не си длъжен да търгуваш с акции на партера на Нюйоркската фондова борса — обясни Фидлър. — Ако искаш, можеш да го направиш в тоалетната на местния клуб.
— И хората ще го сторят — добави Райън. — Няма да са много, ала ще има няколко.
— Това ще бъде ли от значение? Ами чуждите борси? — поинтересува се Дърлинг. — С нашите ценни книжа се търгува по цял свят.
— Отвъд океана няма достатъчно ликвидност — отговори Фидлър. — Е, не че няма съвсем, но борсите в Ню Йорк определят стандартите, които всички използват, и без тях никой не знае какви са цените.