Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
— Имат записи от електронните табла, нали? — попита Ван Дам.
— Да, обаче тези записи са изложени на риск, а човек не може да заложи милиони въз основа на неточна информация. Всъщност не е толкова лошо, че изтече информация за ДКД. Така получаваме прикритие, което можем да използваме ден-два — разсъждаваше Райън. — Хората могат да приемат факта, че една неизправност в системата е съсипала нещата. За известно време това ще ги предпази от пълна паника. Колко време е нужно, за да се оправят регистрите?
— Все още не знаят — призна Фидлър. — Продължават с опитите да подредят записите.
— Тогава вероятно ще разполагаме с време до сряда. — Джак разтри очи. Щеше му се да се изправи и да закрачи наоколо, просто за да раздвижи кръвта си, ала само президентът правеше така в Овалния кабинет.
— Бях на заседание заедно с шефовете на всички борси. Те приканват всички да се явят на работа като в нормален ден. Ще имат нареждания да се суетят и да се правят на заети пред телевизионните камери.
— Хубава идея, Бъз — успя да изпревари всички президентът, а Райън одобрително вдигна палец към министъра на финансите.
— Трябва бързо да стигнем до някакво решение — продължи Фидлър. — Джак вероятно е прав. До сряда следобед ще има истинска паника и не мога да си представя какво ще стане — заключи той сериозно. Тази вечер обаче новините не бяха толкова лоши. Можеха да си поемат дъх, а щяха да им се удадат и други възможности за това.
— Следваща точка — обади се Ван Дам, като така отмени Шефа. — Случаят с Ед Килти ще приключи тихомълком. Той ще сключи сделка с Темида, така че този политически шут вече няма да лежи на гърбовете ни. Разбира се — шефът на президентската канцелария погледна към Дърлинг, — в такъв случай трябва да запълним този пост скоро.
— Това ще почака — заяви президентът. — Брет… Индия.
— Посланикът Уилямс чува някои застрашителни неща. Анализът на флота вероятно е правилен. Изглежда, индийците сериозно обмислят ходове срещу Шри Ланка.
— Страхотно подбиране на времето — чу Райън, докато гледаше в земята.
Сетне се обади:
— Военноморските сили се нуждаят от оперативни указания. Там разполагаме с бойно съединение от два самолетоносача. Ако е време да се чупят глави, те трябва да знаят каква свобода им се дава. — Длъжен беше да го каже заради обещанието му пред Роби Джексън, но знаеше какъв ще е отговорът. Тук нещата още не бяха назрели достатъчно.
— Предстоят ни много неща за разрешаване. Ще отложим това засега — каза президентът. — Брет, нека Дейв Уилямс се срещне с министър-председателката им и й изясни, че Съединените щати не гледат с добро око на агресивни действия където и да било по света. Никакви заплахи. Просто едно ясно изявление. И нека изчака отговора.
— Не сме им говорили с такъв тон отдавна — предупреди Хансън.
— Сега е моментът да го направим, Брет — изтъкна Дърлинг тихо.
— Да, господин президент.
„А сега — помисли си Райън — очакваната от всички тема.“ Погледите се насочиха към министъра на отбраната. Той заговори механично, почти без да вдига очи от бележките си.
— Двата самолетоносача ще се върнат в Пърл Харбър до петък. Имаме два сухи дока за ремонт, ала привеждането на корабите в пълна бойна готовност ще отнеме месеци. Двете подводници са потопени, както знаете. Японската флота се оттегля към Марианските острови. Няма никакъв друг враждебен сблъсък между военноморски единици. Преценката ни е, че около три дивизии са били прехвърлени по въздуха до Марианските острови. Едната е на Сайпан и по-голямата част от другите две са на Гуам. Разполагат с въздушните съоръжения, които ние построихме и поддържахме… — Гласът му продължи монотонно с подробности, които Райън вече знаеше, като се приближаваше към заключението, от което съветникът по националната сигурност вече се страхуваше.
Всичко беше прекалено съкратено. Американският флот бе наполовината на онова, което представляваше едва преди десет години. Оставаше им възможността да превозят по море само една пълна дивизия, способна на насилствено нахлуване. Само една, а и за нея се налагаше всичките кораби от атлантическия флот да се върнат през Панама, както и да бъдат повикани други плавателни съдове от световните океани. Дебаркирането на толкова войска изискваше подкрепление, а стандартната фрегата на американските ВМС имаше едно оръдие с диаметър седем сантиметра и половина. Разрушителите и кръстосвачите имаха не повече от по две оръдия с диаметър тринадесет сантиметра: много далеч от множеството бойни кораби и крайцери, които им бяха нужни, за да си върнат Марианските острови през 1944 година. Нямаха самолетоносачи подръка. Най-близките два бяха в Индийския океан, но дори те заедно не отговаряха на днешната японска въздушна мощ на Гуам и Сайпан — мисъл, при която Райън за първи път изпита гняв от положението. Призна си, че му отне твърде дълго време да превъзмогне неверието си.