Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
Отговорът дойде от адмирал Джексън:
— Можете да си заложите задника, сър. — Той извади първата фотография на Сайпан. На кея имаше два ферибота за коли. Съседният паркинг бе обсипан с методично подредени военни превозни средства, повечето камиони.
— Предположения? — попита Райън.
— Усилена дивизия. — Писалката му докосна един грозд от точки. — Това е установка за „Пейтриът“. Тилова артилерия. Това прилича на голям радар за въздушна отбрана, разглобен за транспортиране. На това островче има триста шестдесет и пет метров хълм. Ще се вижда надалеч, а и видимият хоризонт оттам е на цели осемдесет километра. — Появи се друга снимка. — Летищата. Това са пет изтребителя F-15. Вижте тук, уловихме във въздуха два от кацащите им F-3.
— F-3 ли? — попита Адлер.
— Производствената версия на самолетите FS-X — поясни Джексън. — Сравнително добри възможности, но всъщност са преработени изтребители F-16. „Ийгъл“ е за въздушна отбрана. Това пале е хубав щурмови самолет.
— Трябва да изчакаме още снимки — заяви Райън, като тонът му изведнъж стана сериозен. Сега нещата някак си бяха реални. Истински реални, както обичаше да казва, даже метафизически. Вече не бяха плод на анализи или устни доклади. Сега разполагаше със заснето доказателство. Родината му несъмнено беше във война.
Джексън кимна.
— Най-вече ни трябват професионалисти, които да проучат тези спътникови снимки, ала спътникът ще снима там четири пъти дневно, щом времето позволява, и ще се наложи да изследваме всеки квадратен сантиметър от тази скала, както и от Тиниан, Рота, Гуам и всички други островчета.
— Господи, Роби, можем ли да го направим? — попита Джак. Въпросът, макар и без никакъв умисъл, загатваше за неща, които дори той още не можеше да схване.
Адмирал Джексън бавно вдигна очи от спътниковите снимки и гласът му изведнъж престана да е гневен, след като професионалният му опит на военноморски офицер се обади.
— Още не зная. — Той направи пауза, сетне постави свой въпрос: — А ще опитаме ли?
— Аз също не зная — отвърна съветникът по националната сигурност. — Роби?
— Да, Джак?
— Преди да решим дали ще опитаме, трябва да знаем дали ще можем.
Адмирал Джексън кимна.
— Тъй вярно.
Стоя буден през по-голямата част от нощта и слуша хъркането на партньора си. „Какви магии прави този човек?“ — запита се безсилно Чавес. Как, по дяволите, можеше да спи? Отвън слънцето грееше, неизбежният шум на Токио сутрин проникваше гръмко през прозорци и стени и все пак Джон спеше. „Е — помисли си Динг, — той е възрастен и може би има нужда от почивка.“ Сетне се случи най-изумителното нещо за целия им престой в тази страна. Телефонът иззвъня. Звъненето накара Джон широко да отвори очи, обаче Чавес докопа телефона първи.
— Товарищи — каза някакъв глас. — От толкова време да сте в страната и да не ми се обадите?
— Кой се обажда? — попита Динг. Колкото и усърдно да бе изучавал руския, като го чу сега по телефона, и то тук, езикът му заприлича на марсиански. Трудно му беше да накара гласа си да звучи сънено. След секунда му стана трудно и да задържи очите си в очните кухини.
Весел смях, който би трябвало да е искрен, отекна в телефонната линия.
— Евгений Павлович, кой друг? Изстържи четината от лицето си и ела с мен да закусваш. Долу съм.
Доминго Чавес Почувства как сърцето му спира. Не прескочи просто веднъж — би се заклел, че то не работеше, докато сам не пожела сърцето му да затупти отново, а когато това стана, пулсът му стана бесен.
— Дай ни няколко минути.
— Иван Сергеевич пак е препил, а? — попита гласът и отново се разсмя. — Кажи му, че вече е прекалено стар за тези глупости. Чудесно, ще си взема чай и ще чакам.
През цялото време Кларк бе впил очи в неговите или поне през първите няколко секунди. Сетне започнаха да претърсват стаята за опасностите, които би трябвало да крие — толкова бледо стана лицето на партньора му. Знаеше, че Доминго не се плаши лесно, ала каквото и да беше чул по телефона, то почти го бе хвърлило в паника.
Добре. Джон стана и включи телевизора. Ако пред стаята ги чакаше опасност, вече беше твърде късно. Прозорецът не позволяваше да се избяга. Коридорът отвън можеше спокойно да е препълнен с въоръжени полицаи, затова по вече установената процедура първо се запъти към банята. Погледна се в огледалото, докато водата в тоалетната течеше. Преди ръчката да се изправи в изходно положение, Чавес се появи.
— Онзи по телефона ме нарече „Евгений“. Каза, че ни чака долу.
— Как ти се стори? — попита Кларк.
— Като руснак. Правилен акцент, правилен синтаксис — Тоалетната спря да шуми и не можеха да продължат разговора за известно време.