Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
Кати разтърка очи в тъмното.
— Нямам нищо сутринта. Трябва да изнеса лекция утре следобед пред някакви чуждестранни посетители за начина, по който новата лазерна система действа.
— Откъде са?
— Япония и Тайван. Даваме лицензи за измервателната система, която разработихме, и… Какво има? — попита тя, когато съпругът й рязко извърна глава.
„Това си е чиста параноя — каза си Райън. — Просто едно тъпо съвпадение, нищо повече. Не може да е нищо друго.“ Той обаче излезе от стаята, без да продума. Когато влезе в гостната, Робъртън се събличаше, а кобурът с пистолета му висеше на таблата на леглото. Обяснението отне броени секунди, след което агентът вдигна телефона и се обади в оперативния отдел на тайните служби, намиращ се на две преки от Белия дом. Райън дори не знаеше, че жена му има кодово име.
— ХИРУРГ — „Е, доста очевиден код“ — помисли си Джак — се нуждае от приятел за утре… в „Джон Хопкинс“… О, да, тя ще свърши работа. Дочуване. — Робъртън затвори. — Ще пратят добър агент, Андреа Прайс. Неомъжена, стройна, коса кафява. Наскоро постъпи в отдела, има осем години стаж на улицата.
Работих с баща й, когато бях новак. Благодаря, че ми се доверихте.
— До шест и половина, Пол.
— Добре. — Той легна направо, като имаше вид на човек, способен да заспи, когато поиска.
„Полезен талант“ — помисли си Райън.
— Това пък за какво беше? — попита настойчиво Каролайн Райън, щом съпругът й се върна в спалнята.
Джак седна на леглото и започна да обяснява:
— Кати, ъъ, утре в болницата ще имаш компания. Казва се Андреа Прайс. От тайните служби е и ще те следва навсякъде.
— Защо?
— Кати, сега имаме доста проблеми. Японците атакуваха американския флот и окупираха два острова. Не, не можеш да…
— Какво са направили?
— Не можеш да го споделиш с никого — продължи мъжът й. — Разбираш ли ме? Не можеш да кажеш на никого, но тъй като утре ще се срещаш с японци и като се има предвид постът ми, тайните служби искат да има някой при теб, просто да бъдем абсолютно сигурни, че всичко е наред. — Нещата нямаше да се изчерпят с това. Тайните служби имаха ограничен персонал и изобщо не се стесняваха да поискат съдействие от местните полицейски части. Балтиморската полиция, която поддържаше засилено присъствие в „Джон Хопкинс“ през цялото време (болничният комплекс не се намираше в най-хубавия район), вероятно щеше да отдели един детектив, който да подпомогне госпожица Прайс.
— Джак, в опасност ли сме? — запита Кати и си спомни далечното време на позабравен ужас, когато беше бременна с малкия Джак и Ирландската републиканска армия нахлу в дома им. Припомни си огромното задоволство и срама от него, когато и последният й член бе екзекутиран заради множество убийства, с което, както си мислеше тогава, свърши най-лошият и най-кошмарен период от живота й.
Колкото до Джак, той осъзна, че това е просто поредното нещо, което не са дообмислили. Ако Америка беше във война, В качеството си на президентски съветник по националната сигурност той се превръщаше в ценна мишена. Съпругата му също, както и трите му деца. Нелогично ли? А какво логично имаше във войната?
— Не мисля — отвърна той след моментен размисъл, — обаче можем да поискаме… хм, можем да приемем няколко допълнителни гости вкъщи. Не зная. Ще трябва да попитам.
— Каза, че са нападнали флота ни?
— Да, мила, но не можеш да…
— Това означава война, нали?
— Не зная, скъпа. — Беше толкова изтощен, че заспа тридесет секунди след като докосна възглавницата, а последната му свързана мисъл бе, че знае много малко от нещата, които трябваше да знае, за да отговори на въпросите на жена си и съответно на своите.
В долния край на Манхатън никой не спеше или поне никой, когото останалите да смятат за важен. На не един и двама уморени финансови чиновници им хрумна, че сега те наистина заслужаваха заплатите си, ала истината беше, че постигаха много малко. Като горди служители те всички оглеждаха търговските зали, препълнени с компютри, чиято обща стойност знаеха единствено в счетоводния отдел и ползата от които сега бе приблизително нулева. Европейските пазари скоро щяха да отворят. „И какво ще направят?“ — питаха се всички. Тук редовно работеше нощна смяна, която имаше за задача да търгува с европейски ценни книжа, да следи европазара на долара, стоковата борса, металите и всичката икономическа дейност, извършвана в източната, а също и в западната половина на Атлантика. В повечето дни тя приличаше на пролога на книга, предвестник на истинското действие — интересна, но като цяло не съдбоносна, освен може би просто за вкус, понеже самата същина се решаваше тук, в Ню Йорк.