Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
Днес обаче всичко това не важеше. Нямаше как да се отгатне какво щеше да се случи в този ден. Днес Европа бе единственият играч и всички правила бяха пометени. Хората, които стояха пред компютрите в тази част от дежурството, често се възприемаха като отбор от онези, идващи в осем сутринта, което беше невярно и несправедливо, ала във всяка общност трябваше да има вътрешна конкуренция. Този път, когато те се появиха в този безбожен час, хората, за които това бе ежедневие, забелязаха присъствието на високопоставените служители и изпитаха смесица от смущение и въодушевление. Ето че имаха възможност да покажат дарбата си. Имаха също възможност и да се издънят, и то на живо.
Всичко започна точно в четири сутринта, източно поясно време.
— Съкровищни билети. — Думите се чуха едновременно от двадесет търговски къщи, когато европейските банки, все още разполагащи с огромни количества американски съкровищни бонове, като предпазна мярка срещу мизерстващите европейски икономики и техните валути, изведнъж решиха, че е несигурно да ги задържат. На някои им се струваше странно, че новината се разпространи твърде бавно, за да стигне до европейските им събратя в петък, но всъщност винаги беше така и според всички в Ню Йорк първоначалните ходове бяха доста предпазливи. Скоро стана ясно защо. Имаше голямо предлагане, обаче офертите не бяха много. Хората се опитваха да продадат съкровищни билети, ала липсваше ентусиазъм за купуването им. В резултат на това цените паднаха толкова бързо, колкото доверието на Европа в долара.
— Това си е обир, вече се понижиха с три тридесет и втори. Какво можем да направим? — Този въпрос също възникна на не едно място и навсякъде отговорът бе един и същ: „Нищо.“ Дума, произнесена от всички с възмущение. Следваше я обикновено вариация на тема „шибани европейци“ в зависимост от лингвистичните особености на въпросните големи началници. И така, явлението отново започна: обезценяване на долара. И най-голямото оръжие на Америка за отвръщане на удара беше извън строя заради една компютърна програма, на която всички вярваха. Надписите „Пушенето забранено“ в някои от търговските зали бяха пренебрегнати. Нямаше защо да се притесняват от попадането на пепел в апаратурата, нали? На практика не можеха да използват проклетите компютри за нищо днес. Един служител изсумтя в ухото на свой колега, че денят е подходящ за ремонтиране на системите. За щастие не всички смятаха така.
— Добре, значи оттук е започнало? — попита Джордж Уинстън.
Марк Грант прокара пръст надолу по монитора.
— Китайската национална банка, Националната, банка на Хонконг, банка „Империал Катай“. Те са ги изкупили преди около четири месеца, за да се предпазят от йената, и, изглежда, са имали голям успех. И така, в петък те ги изхвърлят, за да получат пари в брой, и купуват цял камион японски съкровищни бонове. След развитието тук май са спечелили двадесет и два процента от стойността на цялата сделка.
Уинстън виждаше, че те са били първите и като водачи в тенденцията са направили големи пари. Ударът беше от такъв мащаб, че щяха да го последват много повече от няколко разточителни вечери в Хонконг — съвсем подходящ за разглезване град.
— Невинно ли ти изглежда? — обърна се той към Грант със сподавена прозявка.
Запитаният вдигна рамене. Той бе уморен, но завръщането на шефа им зареждаше всички с нова енергия.
— Невинно, друг път! Ходът е гениален. Сигурно са усетили, че нещо се задава, или просто са извадили късмет.
„Късмет — помисли си Уинстън. — Винаги го имаше.“ Късметът беше реалност — факт, който всеки старши дилър би признал на няколко питиета, обикновено две-три, колкото да бъдат прескочени обичайните глупости за „голямата дарба“. Понякога просто усещаш, че е правилно, правиш го, и толкова. Ако си късметлия, минава, а ако не, си оставяш вратичка.
— Продължавай — нареди му той.
— Ами после други банки започнаха да правят същото.
„Колумб груп“ разполагаше с едни от най-усъвърщенстваните компютърни системи на Уолстрийт, способни да проследят всяка отделна емисия или поредица от емисии във времето, а Грант бе чиста проба компютърен ас. Сега наблюдаваха разпродажбата на още съкровищни бонове от други азиатски банки. Интересно, японските банки се бяха възползвали по-бавно от случая, отколкото той очакваше. Не беше позор да изостанеш малко от Хонконг. Китайците ги биваше в тази област, особено онези, обучени от британците, които до голяма степен бяха изобретили модерното банково дело и все още бяха много ловки в бранша. „Японците обаче са по-бързи от тайландците — помисли си Уинстън — или поне би трябвало да са…“