Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
Съзнаваше, че първата задача ще е изключително трудна. Уинстън не знаеше дали някой може да оправи нещата, обаче трябваше да проучат какво се беше объркало така. Чувстваше, че е надушил нещо. Завладяваше го онази краста, свързана с почти достатъчната информация, за да се захване с нещо определено. Отчасти го водеше инстинкт — нещо, от което той зависеше и в което същевременно не вярваше, докато можеше да си начеше крастата с обосновани факти. Имаше обаче и нещо друго и не можеше да каже какво е. Затова пък знаеше, че трябва да разбере.
Даже добрите новини можеха да са зловещи. Генерал Арима отнемаше доста от телевизионното време и се справяше добре. Последната новина беше, че на всеки гражданин, желаещ да напусне Сайпан, ще му бъде отпуснат безплатен самолетен билет до Токио, откъдето по-късно ще вземе полет за САЩ. В общи линии думите му означаваха, че нищо съществено не се е променило.
— Друг път — изръмжа Пийт Бъроус срещу усмихнатото лице в кинескопа.
— Знаеш ли, просто не го вярвам — каза Ореза, събудил се след пет часа сън.
— Аз му вярвам. Погледни онова хълмче на югоизток оттук.
Португалеца потри гъстата си брада и погледна натам. На върха на един хълм на километър от тях, наскоро оголен за поредния хотел (плажните парцели на острова се бяха свършили), около осемдесет човека монтираха установка за ракети „Пейтриът“. Радарните табла вече бяха издигнати, а докато той наблюдаваше, първият от четирите сандъка бе избутан на място.
— Е, какво ще предприемем по въпроса? — попита инженерът.
— Хей, аз само управлявам кораби, забрави ли?
— Бил си униформен, нали?
— Брегова охрана — рече Ореза. — Никога не съм убивал човек. А колкото до това чудо… — Той посочи ракетната площадка. — По дяволите, вероятно знаеш за него повече от мен.
— Произвеждат ги в Масачузетс. В Рейтиън, струва ми се. Компанията ми прави някои от чиповете. — И знанията на Бъроус се простираха дотук. — Възнамеряват да останат, а?
— Така е. — Ореза взе бинокъла си и пак се загледа през прозорците. Можеше да види шест кръстопътя. Всичките се охраняваха от по десетина човека (тоест отделение, този термин поне знаеше) и комбинация от тойоти и други марки джипове. Въпреки че мнозина имаха кобури на коланите си, сега не се виждаха никакви тежки оръжия, сякаш не искаха да приличат на някоя южноамериканска хунта от старата епоха. На всяко превозно средство, минаващо оттам (те не спряха никого, докато той гледаше), войниците махваха дружелюбно. „Реклама — помисли си Ореза. — Хубава реклама.“
— Направо хипарски хуманизъм! — отбеляза лейтенантът. А той не би бил възможен, ако не бяха дяволски самоуверени. Даже ракетният екип на съседния хълм. Те не действаха трескаво. Изпълняваха задачите си дисциплинирано и професионално и в това нямаше нищо лошо, ала ако очакваш скоро да използваш машинките, мърдаш по-живо. Имаше разлика между операция в мирно и операция във военно време, колкото и да си повтаряш, че ученията би трябвало да премахнат тази разлика. Той пак насочи вниманието към най-близките кръстовища. Постовете там не бяха ни най-малко напрегнати. Изглеждаха и действаха като войници, но главите им не се въртяха да оглеждат наоколо, както би трябвало да е на неприятелска територия.
Това би могло да е хубаво. Никакви масови арести и безчинства — обичайните помощни средства при нашествия. Никакво явно демонстриране на сила с изключение на самото им присъствие. Ореза си каза, че почти не се усещаше присъствието им, само дето наистина бяха тук. И възнамеряваха да останат. Смятаха също, че никой няма да се възпротиви. А нямаше съмнение, че той не беше в състояние да промени плана им по никакъв начин.
— Добре, ето ги първите спътникови снимки — каза Джексън. — Нямахме много време да ги анализираме, но…
— Но ще го направим — довърши изречението му Райън. — Не забравяй, че съм упълномощен служител на Националното разузнаване. Мога да се справя с необработени материали.
— Аз имам ли достъп до такива секретни данни? — попита Адлер.
— Вече имаш. — Райън запали лампата на бюрото си, а Роби нагласи комбинацията на куфарчето си за книжа. — Кога минава отново над Япония?
— Горе-долу сега, обаче има облаци над повечето острови.
— Да не търсим ядрени оръжия? — поинтересува се Адлер.