По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— В Индийския океан имаме един самолетоносач. Сега е Край остров Диего Гарсия заедно с останалата част от бойната формация. Екипажите се нуждаят от почивка на брега — продължи адмирал Джексън.
Атолът сред огромния океан едва ли можеше да предложи нещо интересно на многобройните екипажи, така че и най-малката възможност за отдих не беше за пренебрегване. Моряците можеха поне да изпият по една-две бири и да се поразтъпчат по крайбрежието.
— Имаме и ескадрила изтребители F-16 пустинята Негев. Можем само да се гордеем с нея, както и с Десета бронетанкова дивизия. Тяхната постоянна мисия е да помагат при обучението на израелската армия, а освен това сме длъжни да намираме някаква работа на момчетата.
— Войниците с радост посрещат всяка тренировка, всяко учение, господин министър, защото нищо не ги измъчва така, както бездействието — добави генерал Мур.
— Налага се да ви оставя за малко, за да се срещна с онези бюрократи — заяви Бретано. — Но щом уредя всички проблеми около бюджета на въоръжените сили, отново ще се заемем с това, за което си поговорихме. Има още детайли за дооглеждане и доизпипване, защото… поне засега всичко ми звучи като недостатъчно обмислено.
— И наистина е така, сър — съгласи се Джексън. — Да се предотврати една война понякога е доста по-трудно и по-благородно, отколкото да се извоюва победата.
— Ще има ли нова война в Персийския залив? — започна Том Донър без излишни предисловия.
— Нямаме основания да очакваме нови военни конфликти в района на Залива — отговори президентът.
Дразнеше го, че не успява да овладее вълнението си — тонът му го издаваше. Навярно отговорът му бе прозвучал неубедително, но зад думите се криеше увереност. И все пак това си оставаше лъжа, макар и изкусно завоалирана, защото ако кажеше истината пред целия свят, веднага щеше да наруши крехкото военно равновесие.
— Обаче, и то от доста време насам, нашите отношения с Иран и Ирак не са много приятелски.
— Миналото си е минало, Том. Никой не може да го промени и ни остава само да се учим от него. Защо да бъдем врагове с тях? — риторично запита президентът.
— Следователно трябва да очакваме преговори с новата Обединена ислямска република, така ли да ви разбирам, господин президент?
— Ние винаги сме предпочитали диалога пред дрънкането на оръжията, особено ако е в интерес на насърчаването на приятелските отношения. Персийският залив е район с огромно значение за целия свят. От всеобщ интерес е там да царува мир и стабилност. Предостатъчно войни са се водили около Залива. Иран и Ирак воюваха цели осем години, но какво спечелиха в крайна сметка? Огромни човешки загуби и от двете страни на фронта. После всички арабски страни, плюс Иран, се сплотиха срещу Израел. Стига вече с тези войни, стига се е проливала кръв. Но ето че се роди нова държава, пред която предстоят доста трудни задачи. Нейните жители се нуждаят от много стоки, най-вече храни, но за щастие разполагат с природни ресурси, чрез които ще изплатят задълженията си. Ние им желаем доброто. И ако можем да им помогнем, ще го сторим. Америка винаги е била готова да протегне ръка на всеки свой приятел.
Спряха за малко интервюто, може би заради неизбежните реклами. Бе решено да го излъчат в девет вечерта. Том Донър се обърна към своя по-старши колега, Джон Плъмър, който пое втората половина от емисията.
— И така, как ви се харесва ролята на президент?
Райън наклони глава и се усмихна.
— Винаги съм се стараел да не храня прекалени надежди — например можеше да не бъда удостоен с привилегията да заемам сега това кресло, в този кабинет. Искате честен отговор, нали? Работният ми ден е доста продължителен, работата никак не е лека, много по-тежка от най-песимистичните ми очаквания, но в същото време се чувствам дяволски щастлив. Арни ван Дам е гениален организатор. И въобще целият персонал в Белия дом е подбран изключително сполучливо. Получавам хиляди писма, в които хората, обикновените хора от цялата страна, изразяват поддръжката си за моята кауза, и бих искал да се възползвам от тази възможност да им благодаря и да им съобщя, че наистина много ми помагат.
— Господин Райън… — Джак веднага си каза, че този Плъмър, въпреки че е доктор по философия, не умее да се съобразява с желанието на събеседника си. — Какво се каните да промените?