Нож от блянове

— Току-що си помислих нещо смешно — отвърна Егвийн. — Нищо съществено. — Нищо съществено за Силвиана поне. Беше разбрала как да приеме болката. Водеше война, а не единична битка, и всеки път щом я набиеха, всеки път щом я пратеха при Силвиана, това бе знак, че е провела поредната си битка и не се предава. Болката беше знак за доблест. Виеше и риташе по-силно от всякога при този бой с чехъла, но докато изтриваше след това страните си, си тананикаше наум. Лесно беше да приемеш знака за доблест.

От втория ден на плена й отношението на новачките започна да се променя. Изглежда, Никола — и Арейна, която работеше в конюшните и често навестяваше Никола; бяха толкова близки, че Егвийн се чудеше дали не са станали дружки по възглавничка, вървяха все опрели глави и се усмихваха загадъчно — та, изглежда, Никола и Арейна бяха разправяли на всички истории за нея. Доста раздути истории. Явно я бяха описали така, че да изглежда в очите им съчетание от всички легендарни Сестри в историята, наред с Биргит Сребролъката и самата Амаресу, носила Меча на Слънцето в битка. Половината като че ли изпитваха благоговение към нея, други неясно защо я гледаха с яд или с открито пренебрежение. Някои глупаво се опитваха дай подражават, но честите посещения при Силвиана бързо сложиха край на това. На обяда на третия ден над двайсетина новачки ядоха прави и с лица, зачервени от смут; Никола също бе сред тях. И Алвистер, за нейна изненада. На вечерята тази бройка спадна до седем, а на четвъртия ден останаха само Никола и младата кайриенка. И с това приключи.

Очакваше някои да изпитат неприязън към нея, след като не се огъваше, докато тях набързо ги вкараха в правата и тясна пътечка, но стана тъкмо обратното: това като че ли само намали броя на сърдитите и пренебрежителните и усили уважението. Никоя не се опита да се сприятели с нея, и толкова по-добре. Въпреки бялата рокля тя беше Айез Седай, а не беше редно Айез Седай да се сприятелява с новачка. Твърде голям беше рискът момичето да се възгордее и да си навлече неприятности. Започнаха обаче да я търсят за съвет, както и да им помага да си научат уроците. Отначало само шепа новачки, но броят започна да расте от ден на ден. С готовност им помагаше да учат, което обикновено се оказваше само въпрос на укрепване на увереността на момичето или да се убеди младата жена, че е разумно да се внимава, или търпеливо да ги преведе по стъпките на сплита, който ги затруднява. На новачките бе забранено да преливат, без да присъства Айез Седай или Посветена, макар че почти винаги го правеха тайничко, но тя беше Сестра. Отказваше обаче да помага на повече от една наведнъж. Щеше да се разчуе за групите и нямаше да изпратят само нея при Силвиана. Самата тя щеше да измине пътя толкова често, колкото се наложеше, но не искаше да го причинява на други. Колкото до съветите… след като новачките ги държаха стриктно настрана от мъже, съветът беше лесен. Въпреки че напрежението между дружките по възглавничка можеше да е по-жестоко от всичко, което са в състояние да причинят мъжете.