Мъглите на Авалон (Том 2)
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мъглите на Авалон (Том 2)». Краткое содержание книги:
Моргоуз погледна Гауейн. Наистина беше пострадал зле — лицето му беше направо обезобразено, беше загубил и няколко зъба, а имаше рани и по ръцете.
— Ти също си бил ранен зле, синко!
— Не враг ме подреди така — изръмжа Гауейн, — а един от саксонските ни приятели, от войските, които дойдоха със Сеардиг. Проклети да са, несръчните му копелета! Предпочитам да си бяхме останали врагове!
— Би ли се с него?
— И пак ще се бия, ако се осмели да отвори мръсната си уста, за да оскърбява краля! — разгорещи се Гауейн. — Не ми трябваше Гарет веднага да се втурва да ме спасява, като че ли съм опрял до помощта на малкото си братче!
— Ами че онзи беше два пъти по-голям от теб — намеси се Гарет, оставяйки лъжицата си. — При това те беше повалил на земята и вече мислех, че ще ти строши гръбнака или поне всички ребра. И не съм сигурен, че не е успял донякъде. Значи да си стоя със скръстени ръце и да оставя този дръвник да оскърбява краля и да убие брат ми? Сега вече ще си помисли два, ако не и три пъти, преди пак да си отвори устата, за да клевети.
— Въпреки всичко — заговори тихо Гуидиън, — не можеш да затвориш устните на цялата саксонска армия, Гарет. Особено като имаш предвид, че това което говорят, е истина. Има само едно определение, при това доста некрасиво, за мъж, който приема безропотно друг да изпълнява съпружеския му дълг в леглото…
— И ти смееш! — Гарет скочи и сграбчи Гуидиън за яката на саксонската туника. Гуидиън спокойно вдигна ръка, за да отслаби хватката на Гарет около врата си.
— Спокойно, братко! — в ръцете на огромния Гарет Гуидиън приличаше на малко момче. — Нима ще постъпиш с мен също както с онзи саксонец, само защото говоря истината, при това само между нас — всички тук сме близки роднини. Да не би да искаш и аз да поддържам лъжата, която всички приемат за удобство — да гледам кралицата и любовника й и да се правя, че нищо не виждам?
Гарет бавно отпусна хватката си и Гуидиън се отпусна обратно на стола.
— Ако Артур не възразява срещу поведението й, кой съм аз, че да я съдя? Гауейн изсумтя под нос:
— Проклета жена! Проклета да е дано! Защо ли Артур не я отпрати, докато все още имаше възможност? Никак не ми харесва прекалената християнщина на този двор — при това е пълно и със саксонци! Когато станах рицар и за първи път тръгнах да се сражавам с Артур, по тези земи нямаше нито един саксонец, който да разбира от религия повече от някое прасе!
Гуидиън се опита да възрази, но Гауейн се сопна:
— Знам тези неща по-добре от теб! Сражавал съм се със саксонци още когато ти си бил в пелени! Сега може би трябва да се стараем да се понравим на тези космати шопари?
— Но ти не познаваш саксонците така добре, както ги познавам аз — възрази Гуидиън. — Не можеш да опознаеш някого, ако само се сражаваш с него. Аз съм живял с тях, пирувал съм с тях и съм ухажвал жените им, и затова твърдя, че ги познавам по-добре от теб. Едно е сигурно — за тях дворът на Артур е все още в плен на езическите нрави, според тях тук царят разврат и поквара.
— Намерил се кой да съди! — изръмжа Гауейн.
— Тъй или иначе — настоя Гуидиън, — не е шега работа. Тези хора обвиняват краля ни в поквара и ние не можем да протестираме.
— Как тъй? — възрази Гарет. — Не можеш да твърдиш, че Гауейн и аз не сме възразили!
— Добре де, така ли ще продължава? Ще се биете с всички саксонци един по един? Мен ако питате, по-добре е да не се дава храна на клеветата — каза Гуидиън. — Не може ли някой да посъветва Артур да стегне жена си?
Гауейн отбеляза:
— Не знам кой би имал смелост да говори против Гуенхвифар пред Артур.
— Ще се наложи някой да се осмели — настоя Гуидиън. — Не може Артур да става за посмешище и да продължава да е върховен владетел на всички тези хора. Нима наистина очаквате, че могат искрено да се закълнат, че ще го следват в мир или война, след като го наричат „рогоносец“? Трябва да се прочисти тази язва, която разяжда кралския двор — да се изпрати жената в манастир, или пък Ланселет да бъде заточен…
Гауейн се огледа обезпокоен.
— За Бога, говори по-тихо! — каза той. — Такива неща не бива да се казват дори и шепнешком!
— По-добре да го казваме ние, отколкото да се шушука нашир и надлъж из цялата страна — каза Гуидиън. — Та вижте ги, за Бога — седят до него и двамата, и той им се радва! Кралският двор в Камелот е станал за смях, разврат е опетнил братството на рицарите на Кръглата маса!
— Затваряй си устата, за да не я затворя аз — не издържа Гауейн и стисна рамото на Гуидиън с железните си пръсти.
— Ако говорех неистини, Гауейн, би имал право да ме караш да млъкна. Но истината не можеш да потулиш с юмруците си. Да не би да вярваш искрено, че Гуенхвифар и Ланселет са невинни? Ти, Гарет, цял живот си бил негов любимец, затова мога да разбера, че не искаш да приемеш неприятната истина…