Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
- Три. Някои казват четири - отговори. Виждах го изписано на лицето му: „Кой е този човек!?“
- След войната с руснаците къде купи смъртния акт?
- В Куета, Пакистан.
- От кого?
- Откъде да знам?! Беше на един пазар.
- Кой ти осигури новата самоличност? - Погледнах го в упор.
- Абдул Мохамад Кан. - Отговорът прозвуча по-колебливо и реших, че това е предателство. Много добре.
- Говори по-ясно - казах. - Адресът на родния ти дом в Джеда?
- Знаеш го. Виждал си снимката.
- Бил съм там. Аз направих тази снимка - отговорих. - Къде беше разквартируван, когато се би в Афганистан?
- В Хиндукуш, селото се казва...
Прекъсвах го, карах го да мисли, че знам отговорите, поддържах темпото.
- От каква националност беше новата ти самоличност?
- Ливанска.
Първото попадение - разполагах с националност, чрез която можехме да започнем да го проследяваме, ако се наложи. Пространството се стесняваше.
В къщата в Бодрум Брадли притискаше телефона към ухото си, за да чуе всичко, и записваше трескаво на пръснати пред него листа, за да догони темпото, в което водех разпита.
По-късно ми каза, че бил почти сигурен - ако съдел по гласа ми, - че ще умра прав.
41.
И аз имах същото чувство. Гребнах шепа вода от коритото и наплисках лицето си - каквото и да е, само да намаля болката и да успокоя започващата треска - както се опасявах.
- Кой е Саид бин Абдула бин Мабрук ал Биши? - попитах.
- Държавен екзекутор - отговори Сарацина.
- Държава?
- Саудитска Арабия.
- Откъде знаеш за него? - Той не отговори веднага и разбрах, че раната още е болезнена, след толкова много години.
- Той уби баща ми.
- По-бързо - предупредих го. - На коя дата си роден?
Едва беше започнал, когато изстрелях следващия въпрос.
- Коя е кръвната ти група?
Едва бе преполовил отговора, когато направих следващия рязък завой. Трябваше да не му давам да се съвземе...
- Кое е обикновеното име на amphirion ocellaris?
- Риба клоун.
- Къде завърши медицина?
- В Бейрутския университет.
- Кой плати?
- Получих стипендия. От Държавния департамент на Съединените щати.
Не реагирах, обаче да - правдоподобно.
- Коя джамия посещаваше, когато беше в Бахрейн?
Не си спомнях името, обаче отговорът на Сарацина ми прозвуча познато.
- С коя радикална група се свърза?
- Мюсюлманско братство.
- Името на последната болница, в която работи?
- Ел Мина, окръжна болница.
Това беше второто попадение - болниците имат досиета на служителите си и там щяхме да видим името, което е използвал, след като е получил ливанския паспорт.
- Кой беше директор медицински дейности?
- Коя година започна?
- Кой месец?
Сарацина нямаше избор освен да отговаря - темпото беше безжалостно, но ми струваше скъпо. Малките ми запаси енергия бързо привършваха и вече бях сигурен, че болката в главата, към тила, е първият симптом на треска - вероятно през отворените рани във водата беше тръгнала някаква инфекция. „По-бързо - казах си. - По-бързо...“
- Как се казва майката на момчето?
- Амина.
- Ебади?
- Да - отговори той, изненадан, че знам.
- Колко други имена е използвала?
- Четири.
- Каква е връзката между Бригадата на мъчениците от Ал Акса и сиропиталището на сина ти?
- Те го финансираха.
- Как беше убита жена ти?
- От ционистка ракета. - Каква горчивина имаше в гласа му!
- Името на сина на Николаидис, който умря на Санторини?
- Какво? - възкликна той объркан и отчаян. - Пак ли гърците?!
Нямаше представа какво ще попитам в следващия момент и това ми даваше сила. Разбрах, че всяка подробност от епичното ми пътешествие е от значение - използвах всички възможни нишки, захващах се за всеки шев. Нищо не е било напразно. Нищо!
- Името на сина му! - настоях.
Той опита да си спомни: може би не беше сигурен дали изобщо го е чувал.
- Аз не... не мога да... - Паникьосваше се. - Кристофър... - Но не беше сигурен. - Не, не...
- Христос - казах му и минах нататък.
- Къде беше в деня преди да дойдеш в Бодрум?
- В Германия. - Вероятно не лъжеше. Би трябвало да е бил наблизо.