Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
- Откъде знаеш, че ми е син?! - изкрещя той.
- Можеш да го спасиш, ако искаш - повторих, без да си давам труда да обяснявам.
Сестра му се беше съвзела достатъчно, за да започне да крещи - и на арабски, и на английски, изцяло съкрушена - казваше му да не се бави, да ме попита какво да направи, за да спаси детето. Сарацина ме гледаше, без да е сигурен дали да отстъпи пред логиката, или да се отдаде на гнева.
- Погледни снимката! - крещеше Кумали. - Погледни сина си!
Натика телефона в лицето му и той пак видя детето. Обърна се към мен...
- Какво става? Кажи ми.
- Говори с човека на телефона - отговорих.
Сарацина сложи слушалката до ухото си и заговори. Гласът му беше пълен с отрова.
- Кой си ти? - попита властно в опит да овладее ситуацията.
Знаех, че Брадли - точно както планирахме, щеше да му каже да види видеоклипа, който ще му изпрати. На първия кадър трябваше да има часовник, за да е ясно, че няма фалшификация, че всичко се случва в момента.
Сарацина пусна записа. Видя часовника, после ми се стори, че се олюля. Сестра му, която също гледаше, вкопчена в него, се разкрещя на смесица от арабски и турски. Записът показваше края на въжето, завързан за месинговия болт за лампата. Другият край беше направен на примка и сложен на врата на момчето. То стоеше на раменете на дебелата плувнала в пот бавачка. Когато слабите ѝ колене се огънеха, щеше да падне и момчето щеше да увисне на въжето.
Беше кошмарна гледка и не се учудих, че Брадли се противеше толкова енергично, но имах нужда от нещо наистина ужасяващо, за да не дам време на Сарацина да действа или да направи план. Всъщност не бих могъл да приема всички овации - ако това е думата - за измислянето на постановката. Бях чел, че преди години, през Втората световна война, японски войници заставяли заловени бащи от Запада да поддържат децата си по същия начин. След това принуждавали майките на децата да гледат, докато съпрузите им загубят сили и паднат. Разбира се, за японците това е било спорт.
Сарацина ме погледна с омраза, а Кумали се спусна към мен, готова да издере окървавената ми физиономия.
Брат ѝ я дръпна - опитваше се да мисли, очите му шареха по стените.
Умът ми започваше да функционира и знаех, че трябва да поддържам натиска, да не му давам шанс да прекъсне сценария, който съм написал.
- Аз и хората ми няма да търпим никакво забавяне - казах. - Чуй телефона отново.
Механично, стреснат, Сарацина вдигна телефона и чу женски глас - хлипащ, истеричен - говореше му на турски. Това го обърка - той явно не знаеше турски и подаде телефона на сестра си.
Тя започна да превежда на арабски, но я спрях.
- На английски - настоях.
Тя каза на брат си, че е бавачката.
- Казва, че едва се държи на крака! И че ако не можем да спасим нея, да спасим поне детето.
Сграбчи брат си за ризата, вече не се владееше.
- Какво си направил?! В какво ни забърка?!
Той я отблъсна и тя залитна. Дишаше тежко, гледаше го с гняв.
- Преценихме, че бавачката вероятно ще издържи още шест минути - казах. - Разбира се, може и да грешим. Може да са по-малко.
Измислих си го, но предвид обстоятелствата никой не подложи думите ми на съмнение. Сарацина погледна дисплея на телефона, после мен. Знаех, че се колебае, че не знае как да постъпи.
- Ти си му баща - казах тихо. - Синът ти е твоя отговорност. Спаси го.
Бях научил, години преди това, в Женева, че любовта не е слаба, че любовта е силна. Сега залагах всичко на това твърдение. Сарацина не каза нищо, беше парализиран - неспособен да мисли и решава - попаднал между големия план за бъдещето и живота на сина си.
Трябваше да го притисна. Разрових объркания си ум и си спомних какво трябва да кажа:
- Каква стойност има обещанието? Особено ако е дадено на умираща съпруга? Обаче добре, давай, наруши обещанието, което си дал пред Аллах.
Той ме гледаше, дишаше тежко, изплашен.
- Откъде знаеш това? Кой ти е казал за Газа?!
Не отговорих и той се обърна настрани. Беше загубен в мрака, опитваше да открие изхода от затвора, спомняше си - сигурен бях - как е държал умиращата си жена, как синът му е последната осезаема връзка с нея, спомняше си свещеното обещание, което ѝ е дал пред Бога да го защити.
Стори ми се, че видях как раменете му се отпускат. А после гласът му изведнъж прозвуча изтерзано.
- Какво искаш? - попита той и се обърна към мен. - Кажи ми какво да направя?
Кумали се разрида облекчено и се спусна да го прегърне.
- Трябва да дам на човека на телефона да разбере, че съм жив и в безопасност - отговорих. - Развържи ме.