Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
Сарацина си погледнал часовника - американецът вече бил издържал сто двайсет и пет секунди - по-дълго от всеки, когото познавал, много повече, отколкото бил очаквал, наближавал рекорда на Халид Шейк Мохамед, голям воин, последовател на Единия истински Бог и храбър ученик на Свещения Коран. Вероятно вече щял да говори? Кимнал на двамата албанци.
Усетих как водата се стича по косата ми и как махат мръсния парцал от лицето ми. Треперех, изобщо не владеех тялото си, а умът ми не беше в кой знае колко по-различно състояние. Ужасът беше физически, всички страхове в живота ми ставаха осезаеми. Не можех да говоря, но когато се върнах от бездната, болката в крака ми се съживи с необуздана острота и усетих как отново изпадам в добре дошла безсъзнателност. Сарацина ме удари силно по счупената скула и приливът на адреналин ме спря.
Той отвори клепача ми с пръсти, за да види зеницата ми, да прецени колко живот има там, а с другата ръка напипа артерия, провери дали пулсът ми е неравномерен, дали има опасност да спре. Отдръпна се и ме погледна - дишах тежко, опитвах се да овладея треперенето, да прогоня болката от крака си.
- Кой си ти? - попита толкова тихо, че може би само той го чу.
Видях загрижеността и объркването на лицето му и това ми вдъхна сили. В нашата епична битка на волята аз умирах, но бях победител.
- Името? - настоя той.
Поклатих глава.
- Дай ми го - намеси се Николаидис, бесен и нетърпелив.
- Не - възрази Сарацина. - Ще го убиеш и няма да научим нищо. Ще останем тук часове, ако се наложи.
- Докато някой не мине с лодка покрай руините и не прояви любопитство - каза Николаидис.
- Тогава отиди и премести лодката - отвърна Сарацина. - Скрий я зад скалите, за да не се вижда.
Николаидис се поколеба. Не беше свикнал да го командват.
- Върви - каза Сарацина. - Само губим време.
Бика го изгледа лошо, но се подчини и нареди на двамата албанци да му помогнат. Тримата изчезнаха в прохода, а Сарацина се върна при мен - както бях подпрян на коритото, все така вързан за дъската. Белезниците се впиваха в плътта ми, пръстите ми бяха побелели от липсата на кръв. Той подритна счупения ми крак и видя как трепнах от болка. Направи го пак - по-силно - и въпреки усилията си извиках.
- Ще става все по-лошо - обеща ми той тихо.
Вдигна крак, за да ме изрита силно, но не успя. Откъм тъмнината на страничния проход се чу глас.
Лейла Кумали. Крещеше нещо на арабски.
39.
Кумали - стискаше мобилния телефон - беше ужасена.
Брат ѝ хукна към нея.
За момент се зачудих какво ли е станало - в мислите ми планът беше пропаднал и не бях в състояние да смеля и най-елементарната информация. И през ум не ми минаваше, че Брадли може да е жив, не си спомнях, че телефонният разговор все още може да спаси мен и мисията.
Гледах объркано - опитвах да не рухна от болката в стъпалата и китките.
Кумали тикна мобилния телефон в ръцете на брат си. Той ѝ говореше нещо на арабски, сигурно я питаше какво е станало. Задъхана, Кумали само му посочи телефона. Сарацина погледна екрана...
От екрана го гледаше синът му - невинен и неразбиращ. Сълзи се стичаха по бузите на малкия, но понеже го снимаха, полагаше усилия да се усмихва. Около шията му имаше примка.
Сарацина се вгледа в неподвижния кадър. Цялата му вселена се разтърси, всичко, което смяташе, че познава и разбира, се разклати из основи.
Погледна ме - готов да убива, бесен. Някой заплашваше детето му! Той...
Спусна се към мен. Очите му пламтяха от гняв и в изтерзания ми ум зъбните колела най-накрая зацепиха. Телефонният разговор, до чието начало отброявах секундите, този, който толкова отчаяно исках да чуя - той беше единственото обяснение за тревогата на Кумали и гнева на Сарацина.
Брадли се бе свързал!
Опитах да се надигна, но не можех - бях завързан за дъската. Въпреки болката успях да си спомня какво репетирах в хотелската стая, когато умът и тялото ми бяха цели и ужасът беше нещо, което познаваха само други хора. Бях преценил, че най-опасният момент ще е, когато Сарацина разбере, че е попаднал в капан и че залогът е животът на детето му - че може да изпадне в бяс и да ме убие. Зарових по-дълбоко в ума си и си спомних какво трябва да кажа.
- Прояви разум и можеш да спасиш сина си - казах на пресекулки.