Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
Сарацина се поколеба - знаеше, че след като ме освободи, вече няма да има връщане назад, - но нямаше време да мисли за това. Кумали пристъпи напред, откопча каишите, които ме държаха привързан към дъската, извади от джоба си ключа и отвори белезниците.
Те паднаха на пода и имах чувството, че ще припадна от болка, когато кръвообращението в отеклите ми длани започна да се възстановява. Успях да се хвана за ръба на коритото и да се изправя. Протегнах ръка към телефона.
Сарацина ми го подаде, но не го вдигнах до ухото си - вместо това протегнах ръка към двамата и казах:
- Оръжията.
Подадоха ми пистолетите си - полицайката имаше стандартна деветмилиметрова берета, но Сарацина - вероятно му го беше дал Николаидис - носеше SIG 1911 Stainless, произведен в Швейцария, едно от най-добрите оръжия, които могат да се купят легално.
Мушнах беретата в джоба си, но задържах другия пистолет в отеклата си длан. Дори не бях сигурен дали ще мога да стрелям. Преместих тежестта на премазания крак, потиснах болката и вдигнах слушалката до ухото си.
- Бен? - казах. Гласът ми бе хрипкав. Вероятно едва ме позна.
- Ти ли си? - попита.
Гласът на ченгето, който мислех, че няма да чуя повече, почти ме опияни. Отпуснах се за момент и осъзнах, че много скоро съм щял да рухна.
- В известен смисъл - отговорих. - Ще оставя телефона на линия, Бен - продължих, като се опитвах да си спомня подробностите, които така щателно бяхме планирали. - Ще чуваш всичко, което се случва тук. Ако с мен стане нещо, застреляй бавачката, ясен ли съм?
Видях, че Сарацина и Кумали са чули думите ми, и свалих телефона. Въпреки прясно изкопаните кратери в ума ми знаех, че трябва да действам бързо. Обърнах се към Кумали.
- Отиди в прохода, скрий се и наблюдавай брега. Когато видиш, че онези идват, ела и ме предупреди. Помни - ако решиш да правиш глупости и да ги оставиш да ме нападнат, човекът в Бодрум ще чуе. Наясно си какво ще направи.
Тя кимна и изтича към изхода. Отчаяно искаше да се получи, отчаяно искаше да спаси момчето. В страха и тревогата си, макар че едва ли го осъзнаваше, бе станала мой най-близък съюзник.
Обърнах се към Сарацина. Знаех, че независимо от изтърпяното досега истинските трудности все още ме очакват - трябваше да го накарам да ми каже истината, да не допусна да ме оплете в лъжи и дезинформация.
- Казвам се Скот Мърдок - казах през вълните от болка. - Аз съм агент на американското разузнаване. Ще ти задам няколко въпроса.
40.
Предната нощ лежах буден в хотелската стая с часове и мислех как ще разпитвам Закария ал Насури, ако се стигне дотам.
Реших, че единственият ми шанс е да го залея с несекваща река от въпроси, така че да не му дам шанс да разбере кои отговори знам и кои - не. Трябваше да смеся знание и неведение толкова ефективно, че да не смее да рискува с лъжа, и трябваше да ги редувам толкова бързо, че да не му давам време да мисли и да шикалкави.
Знаех, че щеше да е трудно и преди няколко часа, а сега, с наранено тяло и душа, изобщо нямах представа дали ще се справя. Една грешка, една неуспешна заблуда - и всичко щеше да отиде по дяволите.
- Ако ме излъжеш, ако ми дадеш и един неверен отговор - уверих го, - ще те застрелям и ще изключа телефона. Мъжът в Бодрум има инструкции относно сина ти. Ясен ли съм?
Не изчаках да отговори.
- Кой нае Патрос Николаидис? - попитах. Безпокоях се гърлото ми да не ме предаде.
Още първият ми въпрос го извади от равновесие. Никой не беше споменавал името на гърка и видях как Сарацина се чуди откъде го знам - и вече заемаше отбранителна позиция.
- Сестра ми - отговори, като се постара да не изглежда объркан.
- Когато е била на дванайсет, тя е спечелила конкурс за писане на есе... по какъв предмет?
- Английски... Английски език... - С кого са говорили, вероятно се чудеше, кой би могъл да знае такива подробности? Майка им?
- В коя болница лекуваха раната от шрапнел в гърба ти?
- Болницата в Газа.
Разхождах го по целия свят, прескачах десетилетия...
- Сестра ти занимаваше ли се с гмуркане, с акваланг?
- Баща ми я научи... когато беше малка. - Вероятно не лъжеше - баща им е бил морски биолог.
- Колко руски бойни хеликоптера си свалил?
Погледнах телефона. Надявах се Бен да записва - в моето състояние не бях сигурен дали ще запомня отговорите.
Сарацина се сепна - вече бяхме в Афганистан.