Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
— Престани, боже Лемар! — иззвъня неочаквано откъм каменната грамада. — Ние сме твои покорни служители!
Лемар преустанови кръвожадната си лудост и любопитно се обърна. Чий ли беше този глас, който не трепереше от страх? Да не би да е на онзи, който го рани?
Не, не беше той. Лемар зърна един пълен мъж, който коленичи в праха, протегна ръце към небето и после му се поклони.
Жертва! Отново му предлагаха жертва!
Макар че под тежките му стъпки земята трепереше, когато се примъкваше напред, отначало дебелият го гледаше с възхищение, когато Лемар с фучене разтвори своята паст. В последния миг по лицето на коленичилия се разбра, че е направил грешка. Тогава двата реда зъби щракнаха.
Съпътстван от уплашения писък на оцелелите, с бърза захапка Лемар откъсна главата от тялото на дебелия.
Изпълнени със страх, малцината останали живи побягнаха. Но жаждата за мъст на гигантския гущер далеч не беше утолена. С пръхтене Лемар се втурна вътре в каменната грамада, в която светлокожите искаха да се скрият, яростно разтроши дървените прегради, които му запречваха пътя. Отново и отново във въздуха свистеше покритата му с броня опашка, челюстите му щракаха, докато накрая всичките стени бяха оцапани с кръвта на убитите.
Едва след като вече не се виждаше никакво сухоземно същество, Лемар се настани в купищата трески и части от човешки тела. Сега най-сетне можеше да се посвети на богатата плячка и да засити глада си.
От закуската насам Мат дълбаеше търпеливо едно кръгло парче дърво, докато то прилегна точно в отвора на проста чаша. След това проби с войнишкия си нож дупка в плочката, през която прокара фитил за свещ, която беше напоил предварително с течен разтвор от черен барут.
Закрепи твърдата нишка с възел, за да не се изхлузва. След майсторенето се зае с чашата. Въоръжен със супена лъжица, се обърна към черния барут, който съхраняваше в малко метално сандъче, за да го предпази от влага.
След като вчера Фрадак му донесе два пълни чувала със серни отлагания, най-сетне вече притежаваше основните материали за взривното вещество, което искаше да получи. Но бяха необходими някой и друг експеримент, за да се открие правилното съотношение на съставките. След експлозията на няколко малки количества, които едва ли вдигнаха повече шум от фойерверк на Нова година, накрая никой рибар не смееше да се приближи до него.
Едва късно през нощта беше доволен дотолкова, че от всичките си запаси да направи голямо количество черен барут.
След няколко часа сън искаше да направи по-голям заряд, който можеше да използва за лов на Лемар. Затова внимателно сипваше с лъжицата барута в чашата, докато се напълни плътно до ръба. Тогава Мат притисна дървения диск със запалителния шнур към барута. Запечата цепнатината с дървесна смола, така че да не може да се изсипе дори и зрънце.
Доволен, постави затворената чаша на масата. Ако всичко се развиеше по плана, трябваше само да запали изправения фитил и зарядът щеше да експлодира с такава сила, че мутиралият гигантски гущер щеше да почувства нещо повече от главоболие.
Мат тъкмо искаше да приготви втора чаша, когато нахълта Ослонг.
— Фрадак ме изпраща — останал без дъх, каза той. — Един съгледвач е съобщил, че Лемар е направил кървава баня в манастира. Золек е бил разкъсан на парчета и мнозина от жреците са умъртвени. Сега приближава бойната сила на преподобните. Оцелелите ни обвиняват за божия гняв! Искат главата ти… и нашите.
Мат удари гневно по масата.
— По дяволите! — изруга той. — Защо не ни оставят на спокойствие да организираме лова? — Усилващият се шум, който напираше към селото, му даде да разбере, че този път пред религиозните фанатици не биха помогнали никакви разумни аргументи. Въпреки това трябваше да предотврати безсмисленото проливане на кръв. Някак.
Докато Ослонг чакаше нетърпеливо на вратата, погледът на Мат попадна върху намиращия се пред него взривен заряд. За части от секундата у него съзря сериозен план, който може би щеше да ги предпази от една изпълнена със загуби битка.
Бързо грабна чашата и последва Ослонг навън.
В края на селото го очакваха Фрадак и Аруула, които тъкмо разпределяха зад барикадите няколко въоръжени с харпуни и ножове рибари. Докато указанията на Фрадак бяха изпълнявани без възражения, неколцина мъже се съмняваха в командната власт на Аруула, ала един поглед към меча й бързо даде по-добър съвет на мнозина от тях.