Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)

Констанце поднесе на гостите кафе със сладки и вино и Дитерсдорф в желанието си да наруши по някакъв начин продължителното мълчание и да раздвижи всички, изведнъж каза:

— Императорът наскоро ме попита какво мисля за сравнителните достойнства на Клементи и Моцарт.

Хайдн и Волфганг продължиха да дъвчат, а Ванхал се откъсна от чашата си и попита:

— Надявам се, не сте си изкривили душата, Дитерсдорф.

— Разбира се, разбира се! Казах, че изпълнението на Клементи се отличава само с майсторство, докато Моцарт свири и с майсторство, и с вкус!

— Благодаря ви! — отбеляза Волфганг, като продължи да се храни.

— Но Йосиф смята, че сте твърде разточителен в музикалните си замисли.

— Императорът? А нима той разбира нещо от музика?

Леополд се намръщи. Не е чудно, че Дитерсдорф се ползува с по-голяма благосклонност пред императора, отколкото Волфганг. Дитерсдорф с всички средства се стреми да гъделичка тщеславието на Йосиф, а в същото време Волфганг никак не се съобразява с това. Но още не успял да отвори уста, Хайдн отново престана да яде и заяви:

— Мечтая да имам поне част от Моцартовите замисли.

— О, аз казах на Йосиф, че Моцарт е един от най-великите природни гении, че не познавам друг композитор с толкова богато въображение, с толкова изумителна фантазия. Но понякога и на мене ми се струва, че той пилее тези качества с излишна щедрост.

— Тоест напразно? — насмешливо попита Волфганг.

— Всъщност, да — каза Дитерсдорф. — Слушателите нямат време дъх да си поемат: едва подхванал една чудесна тема, веднага друга, още по-прекрасна, затъмнява първата и така продължава до момент, в който стане съвсем невъзможно да се запомни поне една от тези прекрасни мелодии.