Острието на Тишал
- Автор: Стовер Мэтью Вудринг
- Серия: Приключенията на Каин ( Отвъдие) #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-455-8
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Острието на Тишал». Краткое содержание книги:
Преди шест години Ма’елкот — бог на Отвъдие — задържа Палас Рил в безмилостната си хватка. Управляващият елит на Земята желаеше смъртта ѝ. Каин се закле, че ще я спаси. Те смятаха, че няма никакъв шанс. И сгрешиха. Той пожертва кариерата си като Каин, за да смаже враговете на Палас Рил и да я върне у дома.
Сега Хари Майкълсън е единственият човек, който стои между бездушните корпоративни господари на Земята и зелените хълмове на Отвъдие. Победата на Каин над Ма’елкот е отворила проход между световете и сега безличните тълпи от Земята избиват всичко, което той обича. Стари и нови врагове се обединяват срещу него. А Хари дори вече не е Каин. Той е просто един обикновен човек — самотен, сакат, безсилен. Те смятат, че няма никакъв шанс.
Но грешат…
— Както кажеш, шефе.
— Т’Пас, точно зад Гропаз пусни още една групичка; следващият залп ще бъде насочен към лебедката. След това — ръкопашен бой.
— Хари, спри се — казва Делиан. — Помисли за миг — помисли! Можеш да се справиш по-добре.
Орбек отговаря вместо мен, усмихвайки се широко зад бивните си.
— Няма нищо по-добро от това.
Пазачите до лебедката я завъртат. Стълбата започва да се спуска с дрънчене. Кимвам на Орбек.
— Събери момчета си и застанете близо до мястото, където ще докосне пода.
— Както кажеш, шефе. — Той се отдалечава с тичане.
— Т’Пас… — започва Делиан, но гласът му секва пред празния ѝ поглед. Тя е готова да умре.
— Ще изчакам колкото се може повече — казвам ѝ аз. — Събери хората си, т’Пас. Не разполагаме с много време.
Тя кимва, обръща се и миг след това вече се е озовала сред затворниците; хваща един за ръката, а друг за рамото и ги повежда нанякъде.
Делиан се обръща отчаяно към мен и ме улавя за китката; ръката му пари и е хлъзгава от пот.
— Хари, трябва да се целиш по-високо. Трябва да се опиташ да постигнеш повече. Умирането е лесно! Сам го каза. Откога Каин търси лесния изход?
Подножието на стълбата се намира само на два метра от пода и аз просто нямам време за тия глупости. Дръпвам си ръката и ръмжа:
— Каин е просто роля, по дяволите. Аз го създадох. Той е измислица. Не съм Острието на проклетия Тишал, аз съм просто шибаният Хари Майкълсън. Някога бях адски добър Актьор, а сега съм просто сакат тип на средна възраст, на когото му остават няколко минути живот.
— Ако, Хари! Ами ако?
— Какво „ами ако“?
— Ами ако всички са прави за теб? Ами ако историите за теб са истина? Ами ако наистина си Острието на Тишал? — пита Делиан. — Ами ако наистина си Врагът Божи?
— И какво от това? Искаш просто да свия рамене и да се ухиля? Добре, сакат съм. Добре, заклаха Шана. Добре, просто лежах в димящата ѝ кръв. Добре, баща ми е мъртъв, добре, Фейт я няма и добре, мамка му, не ми пука за това. Нима очакваш просто да го преглътна?
— Не — настоява упорито той, клатейки глава, сякаш се опитва да размърда мозъка си и да го вкара на мястото му. — Не, не, не, не, не! Никой не трябва да преглъща нищо, не разбираш ли? Всичко, което се случва в живота ти — всяко едно нещо, — оставя белег. Незаличим белег. Не е нужно да го преглъщаш. Ако изтриеш белега, ще изтриеш част от същността си.
Той се приближава и се вкопчва с двете си ръце в мен. Трепери от треска; очите му се подбелват, бузата му потрепва в тик.
— Белезите са ключът към силата — казва той. Дъхът му мирише на ацетон и гнили плодове. — Белезите са карта на красотата.
Навежда се толкова близо, сякаш се кани да ме целуне, и прошепва:
— Всеки от нас представлява сбор от белезите си.
Отрядът пазачи започва бавно да се спуска по стълбата.
Отърсвам се от ръцете му и го отблъсвам назад.
— Вече идват. По-добре се скрий, докато още можеш.
— Ами ако — казва той — Хари Майкълсън всъщност е ролята? Ами ако сакатият мъж на средна възраст е ролята, която Каин играе, за да може да живее на Земята?
Отрядът слиза от стълбата. Разблъсквайки затворниците с тоягите си, пазачите се отправят към мен. Походката на офицера им ми е твърде добре позната: той очаква битка. Само че си няма представа колко сериозна ще бъде тя.
— Стига приказки, Крис. Махай се оттук — ръмжа аз и подкрепям съвета си със силно блъсване, от което той залита и пада на пода. Затварям очи, за да не виждам болката, която изкривява лицето му.
Когато отново ги отварям, отрядът пазачи вече е застанал пред мен. Орбек и момчетата му се намират на десет фута от подножието на стълбата. Т’Пас ме гледа напрегнато от десетина ярда, притиснала ръка към гърдите си в очакване на кимването ми. Офицерът вдига забралото си, изважда две ръждясали окови и казва:
— Докладваха ни, че създаваш проблеми тук долу.
Ох. Ох, мамка му, ясно.
Сега вече разбирам.
Не става дума за Фестивала на Възнесението; до него има още няколко дни. Става дума за мен. Аз създавам проблеми, твърдят те, и честно казано, ми е трудно да оспоря това.
Проблемите в Ямата ги изпращат в Шахтата.
Сега вече животът ми е пълен.
Поглеждам към Делиан.