Острието на Тишал

— Напоследък живея по-близо до земята.

На балкона се строява отрядът за спускане — шестима пазачи в пълни доспехи, въоръжени само с тояги. В Ямата не пускат никого с лъкове или хладни оръжия. Мъжете от отряда носят пластинчати доспехи вместо обичайните ризници, които обличат пазачите. Арбалетите на останалите са по-слаби, изработени специално за донжона; кръстовидните им накрайници не могат да пробият стомана.

Тази промяна беше направена след последния път, който се бях озовал тук. Заедно с едно вече мъртво момиче, на име Талан, показахме на тия шибаняци какво се случва, когато затворниците сложат ръце върху бойните им арбалети.

Делиан се приближава и ме улавя за китката.

— А ако можеш да останеш жив?

— А ако не искам?

Орбек се появява заедно с т’Пас. На лицето ѝ е изписана същата непоколебимост, която чувствам и аз.

— Струва ми се, че още е рано. Мислех, че разполагаме с повече време — казва тя. — Още два-три дни щяха да ми дойдат добре.

— Горе-долу така се чувстват всички, които се качват по стълбичката към бесилката, а?

Тя кимва.

— Когато дам сигнал, нападнете отряда за спускане. По трима на човек, може и повече — казвам ѝ аз. — Използвай най-слабите си мъже — те трябва да привлекат стрелите.

Пазачите няма да се притесняват да стрелят; нали арбалетите им са по-слаби. Кръстовидните им накрайници не могат да пробиват брони, но могат да разкъсват плът и кости като промишлена месомелачка.

— Затова ми трябваха допълнителните дни — отвръща т’Пас. — Просто още не са готови. Ако един или двама се пречупят, останалите може да отстъпят.

— Тогава избери такива, които няма да се пречупят. Познаваш ги, т’Пас: това са онези, които не искат да доживеят до екзекуцията си.

— Никой от нас не иска да доживее до екзекуцията си, Каин.

— Да, без майтап. Дори не си помисляй да отиваш ти. Трябваш ми като мой командир в Ямата. Когато стане напечено — организирай хората. Подгони ги нагоре по стълбата. — Зареждането на арбалет отнема време. Никога не съм виждал някой да изпъне тетивата и да зареди нова стрела за по-малко от пет секунди, и то в най-добрия случай; стресът от битката най-малко ще удвои това време.

А спускаемата стълба е дълга малко над четиридесет метра.

— Орбек, ти вземи Дини, Флечър, Аркен и Гропаз. — Това са двама от най-младите, най-злобни бивши Змии и двама жизнерадостно кръвожадни огрило. — И атакувай стълбата веднага, щом стрелците пуснат първия залп по тълпата. Ти ще се движиш трети, чуваш ли ме? Трети. Змиите да минат отпред; по-добре да пожертваме Дини и Флечър, отколкото твоите момчета. Трябва да завладеем лебедката — ако стълбата отново се вдигне, край на купона. Ти ще си командирът ми на горния етаж. Не губи време да убиваш мъжете при лебедката, просто ги преметни през парапета; ние ще се погрижим за тях тук долу.