Острието на Тишал
- Автор: Стовер Мэтью Вудринг
- Серия: Приключенията на Каин ( Отвъдие) #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-455-8
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Острието на Тишал». Краткое содержание книги:
Преди шест години Ма’елкот — бог на Отвъдие — задържа Палас Рил в безмилостната си хватка. Управляващият елит на Земята желаеше смъртта ѝ. Каин се закле, че ще я спаси. Те смятаха, че няма никакъв шанс. И сгрешиха. Той пожертва кариерата си като Каин, за да смаже враговете на Палас Рил и да я върне у дома.
Сега Хари Майкълсън е единственият човек, който стои между бездушните корпоративни господари на Земята и зелените хълмове на Отвъдие. Победата на Каин над Ма’елкот е отворила проход между световете и сега безличните тълпи от Земята избиват всичко, което той обича. Стари и нови врагове се обединяват срещу него. А Хари дори вече не е Каин. Той е просто един обикновен човек — самотен, сакат, безсилен. Те смятат, че няма никакъв шанс.
Но грешат…
— Всичко е случайност, Хари. Означава точно онова, което ти решиш да означава.
— Просто случайно стечение на обстоятелствата — повтори упорито той.
— Цялата Вселена е просто случайност, Хари. Съществуването на точно тези планети около точно тези звезди, в точно тази галактика, появата на живота, нашата среща тук, сега, след като сме извършили различни неща в живота си и сме се превърнали в това, което сме: всичко това е случайност. Вселената е система от случайности.
— Не каза ли, че Вселената е структура на разума.
— Да — отвърна той. — Да, казах го.
И тъкмо се накани да продължи и да му обясни защо тези две твърдения не си противоречат, когато отново изгуби събеседника си заради внезапно избухнала кавга между един огрило и двама първородни. След като всичко утихна, Хари успя да си намери работа, която беше по-важна от подновяването на разговора, който и без това не му беше интересен. Делиан беше задълбал твърде много в абстрактните области, а Хари беше прагматичен човек. Никой разговор нямаше да задържи вниманието му, освен ако не ставаше дума за нещо, което Хари може да докопа или то да докопа него.
И сега Делиан наблюдаваше танцът тренировка в кръга от подвикващи, пляскащи с ръце затворници. Той разпозна няколко движения, които беше учил в часовете по ръкопашен бой в Консерваторията, и други, на които го бе научил самият Хари: кратки движения, промяна на центъра на тежестта, за да се смени точката на удар, който не може да се избегне, плъзгащи движения на краката, позволяващи с измамно бавна скорост да се заобиколи противникът, удари по ставите, особено на коленете и на лактите, и хватки ключове, които се използваха не само за обездвижване на противника. Тези ключове бяха за хвърляния, за трошене на черепи и чупене на вратове.
За убиване.
Делиан виждаше ясно какво планира Хари. Винаги бе имал остър поглед. Това може би бе единственият му истински талант: да вижда и да разбира.
Добре, време е да се приготвя — помисли си той. — Последен шанс за спасение на света.
6.
Тоа Сител започна да подозира, че целият свят се тресеше в треска като неговата.
Гледани от прозореца на спалнята му, която се намираше на деветия етаж в западното крило на двореца „Колхари“, войниците по стените на Стария град приличаха на кукли. Те се движеха с неестествена, изкуствена походка, сякаш бяха някакви некадърно оформени като хора същества.
На другия бряг на реката, където все още димяха руините на Града на пришълците, противоелфската мрежа, която беше разпъната върху командните постове, определено образуваше някакви тайнствени знаци: Тоа Сител не можеше да ги разчете, но намиращите се там войници очевидно изпращаха някакъв сигнал. Нещо, което можеше да бъде разчетено от някой грифон или прелитащ над тях дракон, или някакъв невидим въздушен дух.
Може би същият, който се беше промъкнал в тялото му през носа, докато спеше, и го беше заразил с тази ужасна треска. Какъв късмет, че се беше събудил, преди духът да го погълне целия! Макар и да знаеше, че той все още се върти наоколо, на границата на периферното му зрение, и се шмугва в сенките на завесите, преди да успее да разгледа добре фигурата му.
Можеше да го победи с лекота: духът имаше сила само над спящите.
Затова Тоа Сител не спеше.
Зад него един от Божиите очи продължаваше да мърмори безкрайния си доклад. Точно както бе предвидил Патриархът, Каин бе успял да се справи с всички заплахи — и Тоа Сител най-после бе успял да се сдобие с нужното доказателство.
Долу в ниското, сред разпънатите по някогашните улици на Града на пришълците войнишки палатки, сновяха фигурки. Една от тях бе на самия Тоа В’Лич. Онази, с аления жакет. Или може би бе мъжът с тъмната пелерина? Или може би по-слабият, по-дребен мъж до него; докато Патриархът ги наблюдаваше, дребната фигура привика останалите при себе си. Те се събраха на групичка и зашепнаха, мислейки си, че като говорят тихо, ще успеят да скрият предателството си от него.
Той можеше да чуе всичко.
Поданиците му в целия град — в цялата Империя — заговорничеха срещу него. И всички си мислеха, че той не знае. Всички смятаха, че са в безопасност.
— Арестувайте го.
— Ваше Сиятелство?
— Тоа В’Лич. Херцогът на обществения ред. Издайте заповед. Той е освободен от длъжност и е поставен под домашен арест.