Острието на Тишал
- Автор: Стовер Мэтью Вудринг
- Серия: Приключенията на Каин ( Отвъдие) #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-455-8
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Острието на Тишал». Краткое содержание книги:
Преди шест години Ма’елкот — бог на Отвъдие — задържа Палас Рил в безмилостната си хватка. Управляващият елит на Земята желаеше смъртта ѝ. Каин се закле, че ще я спаси. Те смятаха, че няма никакъв шанс. И сгрешиха. Той пожертва кариерата си като Каин, за да смаже враговете на Палас Рил и да я върне у дома.
Сега Хари Майкълсън е единственият човек, който стои между бездушните корпоративни господари на Земята и зелените хълмове на Отвъдие. Победата на Каин над Ма’елкот е отворила проход между световете и сега безличните тълпи от Земята избиват всичко, което той обича. Стари и нови врагове се обединяват срещу него. А Хари дори вече не е Каин. Той е просто един обикновен човек — самотен, сакат, безсилен. Те смятат, че няма никакъв шанс.
Но грешат…
— Ваше Сиятелство? — повтори безизразно офицерът. — По какви обвинения?
— Няма значение. Заговор с Враговете на човечеството.
— Но… но, Ваше Сиятелство, той продължава Пещерната война срещу нечовеците с голям успех…
— Това е част от плана му — отчаяно въздъхна Тоа Сител. Как бе успял този човек да достигне толкова висок чин в Божиите очи, щом бе толкова тъп, че да не разбира чистата истина? — Той не заговорничи с елфите, джуджетата и огрило. Той заговорничи с Каин.
— С ваше позволение, ъъъ, Ваше Сиятелство, малко ми е трудно да го приема — рече офицерът. — Херцогът прати Каин в Ямата.
Тоа Сител приглади назад оредяващата си коса с потните си ръце.
— Не разбираш ли, че Каин е искал да се озове точно там?
— Не, Светейшество, не разбирам.
Тоа Сител махна раздразнено с ръка. Нямаше нерви да обяснява очевидното.
— Сигурен съм, че Херцогът ви е верен, Светейшество — осмели се да изрече офицерът.
Тоа Сител се извърна от прозореца. Очите му пареха, но бяха толкова сухи, че от мигането го болеше. Затова той повече не мигаше.
Офицерът определено се чувстваше неловко.
— Нима? — попита Тоа Сител. — Сигурен?
— Аз… вярвам…
— Нима?
Офицерът преглътна и не отговори.
— Арестувайте Херцога — рече Тоа Сител и този път офицерът не възрази.
— И какво ще бъде официалното обвинение, Ваше Сиятелство? — попита колебливо той.
Тоа Сител сви рамене.
— Каинизъм най-вероятно.
Долу в ниското самата река започна да се гърчи и да ври, сякаш също изгаряше в треска.
Офицерът се обърна, за да напусне стаята. Тоа Сител протегна ръка.
— Не, почакай. Още не. Не знаем какво планира Тоа В’Лич. Следете го. Разкрийте съучастниците му. Наблюдавайте ги и бъдете готови. Когато направи своя ход, действайте.
Офицерът кимна с очевидно облекчение.
— Да, Ваше Сиятелство.
— Но Каин… — рече Патриархът. — Каин. Този предател вече ни е известен. Стига сме глезили Врага Божи.
Той оголи пожълтелите си зъби. Очите му се наляха с кръв.
— Хвърлете го в Шахтата.
7.
Не виждам кога Делиан се е приближил до мен, докато не се спъва и едва не пада на земята. Един от стоящите наблизо затворници го подхваща и се опитва да го изправи, но Делиан го избутва и продължава да върви.
— Орбек — казвам тихо аз, — не го изпускай от очи. Като че ли има нужда от помощ.
Това си е мащабно омаловажаване: той изглежда така, сякаш се нуждае от неколкоседмичен престой в болница на система с набор от широкоспектърни антибиотици. Успява да премине със залитане по една от разчистените от момчетата пътеки и спира пред мен, олюлявайки се.
— Знам какво правиш — казва ми той.
Поглеждам към Орбек и той ми кимва. После става и се приближава до Делиан изотзад, за да може да го подхване, когато нещастникът се срине. Дори да е забелязал движението му, Делиан не го показва.
Целият лъщи от пот и кожата му прилича на мокър порцелан; очите му са обградени от червеникаволилави кръгове. Опитва се да приглади косата си назад и ръката му трепери.
— Тренираш ги да убият пазачите на донжона — казва той.
— А по-силно не можа ли да го кажеш? — питам го аз. — По дяволите, Крис.
— Виждал съм го и преди — настоява той с пиянски глас. — Пристъпваш напред и извиваш тялото си, за да поемеш удара от тоягата с рамо, а не с главата си. Чупиш му ръката, защото ризницата не защитава ставите. Виждал съм го. Знам какво правиш.
— Крис, човече, седни малко. — Потупвам с длан каменната пейка до мен. — Хайде. Седни, преди да си се строполил на земята.
Той клати глава.
— Не. Не, и без това ми е трудно. Стоенето прав ми помага да мисля. — Той стиска зъби, свива ръката си в юмрук и процежда: — Това е грешка. Не го правиш както трябва. Правиш всичко на обратно.
— Не се нуждая от одобрението ти — напомням му аз.
— Това е погрешно…
— Целият ми живот беше развлечение на някого — процеждам през зъби. — Но смъртта ми няма да бъде. Нито пък тяхната.
Той се отдръпва назад, сякаш се е приближил твърде много до огъня и пламъкът е облизал лицето му.
— Хари… но…
— Не. Ще ги накараме да си платят. Когато копелетата слязат долу за нас, ще се изненадат до смърт. Тяхната.
Орбек скръства ръце така, че бинтованият му боен нокът да се облегне в свивката на другия му лакът, и в жълтите му очи проблясва одобрение. Шинирахме нокътя по цялата му дължина. Сигурно адски боли, но поне ще може да се бие. Той не схваща нищо от приказките на развлечението, но останалото е абсолютно разбираемо: когато огрило си пожелават един на друг късмет, те казват „умри в битка“.