Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Зимата на света [bg]
Зимата на света [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зимата на света [bg]

Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ — първата книга от изключителния исторически епос на Кен Фолет, трилогията „XX век“ — се превърна в световна сензация. За нея „Ю Ес Ей Тудей“ писа „завладяваща и очарователна книга, която ще ви погълне за дни или дори за седмици“, а в литературната рубрика на „Ню Йорк Таймс“ я определиха като „разказ, който грабва и остава четивен до края“. Според „Уошингтън Поуст“ „Ако следващите два тома са също толкова живи и увлекателни като първия, то чакането ще си струва“. „Зимата на света“ започва там, където завърши „Крахът на титаните“ — петте семейства в Америка, Германия, Русия, Англия и Уелс навлизат в епоха на огромни обществени, политически и стопански сътресения. Разказът проследява началото на Третия Райх, испанската Гражданска война, великата драма на Втората световна война и създаването на американската и съветската атомни бомби. Карла фон Улрих, чийто баща е германец, а майка й е англичанка, вижда как нацистката вълна поглъща живота й. И се решава на постъпка, която изисква голяма храброст и носи голяма мъка… В Америка братята Уди и Чък Дюър, всеки със своята тайна, поемат по различни пътища към великите събития. Единият е във Вашингтон, а другият — в кървавите джунгли на тихоокеанските острови… Английският студент Лойд Уилямс преживява ужасите на испанската Гражданска война, за да открие, че трябва да се бори срещу комунизма така твърдо, както и срещу фашизма… Американката Дейзи Пешкова е амбицирана да стане част от висшето общество и се вълнува само от популярността си и от това да се издигне, докато войната не преобръща всичко за нея. И то не веднъж, а два пъти… В Съветския съюз братовчедът на Дейзи, Володя Пешков, гради кариера във военното разузнаване. Той ще повлияе не само върху тази, но и върху бъдещата война. Съдбите на тези и на много други герои се преплитат. Преживяното от тях осветлява катаклизмите на двадесетия век. От аристократичните салони до кръвта и дима на бойното поле, читателят следва сложната драма на техния живот. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“, а това е неговото продължение „Зимата на света“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 243 244 245 246 247 248 249 250 251 ... 384
Перейти на страницу:

Последва бурен смях.

— Приличаше на горила!

В този момент Чък съгледа масивната фигура на капитан Вандърмиър, който влизаше в бара. Малцина офицери ходеха в баровете за войници. Не беше забранено — просто беше неразумно и неподходящо. Все едно да влезеш с кални ботуши в Риц-Карлтън. Еди се обърна с гръб с надеждата Вандърмиър да не ги забележи. Нямаха този късмет. Вандърмиър дойде право при тях с думите:

— Добре, добре, всички момиченца са тук, а?

Трикси се извърна и потъна в навалицата.

— Къде изчезна тоя? — поинтересува се Вандърмиър. Вече беше пил доста и заваляше думите. Чък забеляза как лицето на Еди потъмнява и официално се обърна към Вандърмиър: — Добър вечер, капитане, мога ли да Ви почерпя с една бира?

— Скоч с лед.

Чък му поръча. Вандърмиър отпи и рече:

— Та така. Чувам, че веселбата тук е отзад, нали?

Погледна Еди.

— Нямам представа — хладно отвърна Еди.

— Ау, я стига. Неофициално.

И потупа Еди по коляното.

Еди рязко се изправи и отблъсна столчето.

— Не ме докосвайте.

— Спокойно, Еди — намеси се Чък.

— Няма точка в устава, която да казва, че съм длъжен да понасям тоя дърт педал!

— Как ме нарече? — пиянски изломоти Вандърмиър.

— Ако пак ме пипне, кълна се, че ще му отнеса главата — заяви Еди. — Господин капитан — обади се Чък — знам много по-добро заведение от това. Искате ли да идете там?

— Какво? — обърка се Вандърмиър.

Чък импровизира:

— По-малко, по-тихо — като това, обаче по-интимно. Разбирате ли ме? — Звучи добре! — откликна капитанът и пресуши чашата. Чък хвана Вандърмиър за дясната ръка и направи знак на Еди да го хване за лявата. Изведоха пияния капитан навън. За щастие, в сумрака на уличката чакаше такси. Чък отвори вратата на колата.

В този миг Вандърмиър целуна Еди.

Капитанът го обхвана с ръце, притисна устните си до неговите и каза:

— Обичам те.

Сърцето на Чък се изпълни със страх. Тази работа не можеше да свърши добре. Еди здраво удари Вандърмиър в стомаха. Капитанът изръмжа и зина за въздух. Еди го удари отново, този път в лицето. Чък застана между тях. Преди Вандърмиър да успее да падне, Чък го набута на задната седалка на таксито. Наведе се през прозореца и даде на шофьора банкнота от десет долара. — Закарайте го вкъщи и задръжте рестото — заръча той.

Таксито тръгна.

Чък изгледа Еди.

— Ох, момче. Сега я загазихме.

IV

Но срещу Еди Пари не беше повдигнато обвинение, че е нападнал офицер. Капитан Вандърмиър се появи на другата сутрин в Старата административна сграда с насинено око, но не повдигна обвинение. Чък предположи, че кариерата на капитана би се съсипала, ако признае, че се е сбил в Околожката. Всички обаче обсъждаха синината. Боб Стронг каза: — Вандърмиър твърди, че се подхлъзнал на локвичка масло в гаража и се праснал в косачката. Мене ако питате, жена му го е пердашила. Виждали ли сте я? Прилича на Джак Демпси. В същия ден криптоанализаторите от подземието съобщиха на адмирал Нимиц, че японците ще нападнат Мидуей на четвърти юни. Още по-конкретно — японските сили щяха да се намират на сто седемдесет и пет мили северно от атола в седем часа сутринта.

Бяха почти толкова уверени, колкото звучаха.

Еди беше мрачен.

— Какво можем да направим? — реторично попита той, докато обядваха заедно с Чък. И той работеше във военноморско разузнаване и имаше представа за силата на японците, както я показваха дешифровчиците. — Японците имат двеста кораба на вода — практическия целият им флот. А колко имаме ние? Тридесет и пет!

Чък не беше толкова песимистичен.

— Ударната им сила обаче е само четвърт от общата им численост. Останалото са окупационните части, диверсионните поделения и резервът. — Е, и? Четвърт от тяхната сила все още е повече от целия ни Тихоокеански флот! — В действителност, ударните сили на японците разполагат само с четири самолетоносача. — Но ние имаме само три — Еди насочи сандвича си с шунка към опушения самолетоносач в сухия док, полазен от работниците. — Един от тях е и разнебитеният Йорктаун. — Добре де, ние знаем, че те идват, а те не знаят, че ние ги очакваме. — Надявам се това да е толкова важно, колкото се струва на Нимиц.

1 ... 243 244 245 246 247 248 249 250 251 ... 384
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)