Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
Последва бурен смях.
— Приличаше на горила!
В този момент Чък съгледа масивната фигура на капитан Вандърмиър, който влизаше в бара. Малцина офицери ходеха в баровете за войници. Не беше забранено — просто беше неразумно и неподходящо. Все едно да влезеш с кални ботуши в Риц-Карлтън. Еди се обърна с гръб с надеждата Вандърмиър да не ги забележи. Нямаха този късмет. Вандърмиър дойде право при тях с думите:
— Добре, добре, всички момиченца са тук, а?
Трикси се извърна и потъна в навалицата.
— Къде изчезна тоя? — поинтересува се Вандърмиър. Вече беше пил доста и заваляше думите. Чък забеляза как лицето на Еди потъмнява и официално се обърна към Вандърмиър: — Добър вечер, капитане, мога ли да Ви почерпя с една бира?
— Скоч с лед.
Чък му поръча. Вандърмиър отпи и рече:
— Та така. Чувам, че веселбата тук е отзад, нали?
Погледна Еди.
— Нямам представа — хладно отвърна Еди.
— Ау, я стига. Неофициално.
И потупа Еди по коляното.
Еди рязко се изправи и отблъсна столчето.
— Не ме докосвайте.
— Спокойно, Еди — намеси се Чък.
— Няма точка в устава, която да казва, че съм длъжен да понасям тоя дърт педал!
— Как ме нарече? — пиянски изломоти Вандърмиър.
— Ако пак ме пипне, кълна се, че ще му отнеса главата — заяви Еди. — Господин капитан — обади се Чък — знам много по-добро заведение от това. Искате ли да идете там?
— Какво? — обърка се Вандърмиър.
Чък импровизира:
— По-малко, по-тихо — като това, обаче по-интимно. Разбирате ли ме? — Звучи добре! — откликна капитанът и пресуши чашата. Чък хвана Вандърмиър за дясната ръка и направи знак на Еди да го хване за лявата. Изведоха пияния капитан навън. За щастие, в сумрака на уличката чакаше такси. Чък отвори вратата на колата.
В този миг Вандърмиър целуна Еди.
Капитанът го обхвана с ръце, притисна устните си до неговите и каза:
— Обичам те.
Сърцето на Чък се изпълни със страх. Тази работа не можеше да свърши добре. Еди здраво удари Вандърмиър в стомаха. Капитанът изръмжа и зина за въздух. Еди го удари отново, този път в лицето. Чък застана между тях. Преди Вандърмиър да успее да падне, Чък го набута на задната седалка на таксито. Наведе се през прозореца и даде на шофьора банкнота от десет долара. — Закарайте го вкъщи и задръжте рестото — заръча той.
Таксито тръгна.
Чък изгледа Еди.
— Ох, момче. Сега я загазихме.
IV
Но срещу Еди Пари не беше повдигнато обвинение, че е нападнал офицер. Капитан Вандърмиър се появи на другата сутрин в Старата административна сграда с насинено око, но не повдигна обвинение. Чък предположи, че кариерата на капитана би се съсипала, ако признае, че се е сбил в Околожката. Всички обаче обсъждаха синината. Боб Стронг каза: — Вандърмиър твърди, че се подхлъзнал на локвичка масло в гаража и се праснал в косачката. Мене ако питате, жена му го е пердашила. Виждали ли сте я? Прилича на Джак Демпси. В същия ден криптоанализаторите от подземието съобщиха на адмирал Нимиц, че японците ще нападнат Мидуей на четвърти юни. Още по-конкретно — японските сили щяха да се намират на сто седемдесет и пет мили северно от атола в седем часа сутринта.
Бяха почти толкова уверени, колкото звучаха.
Еди беше мрачен.
— Какво можем да направим? — реторично попита той, докато обядваха заедно с Чък. И той работеше във военноморско разузнаване и имаше представа за силата на японците, както я показваха дешифровчиците. — Японците имат двеста кораба на вода — практическия целият им флот. А колко имаме ние? Тридесет и пет!
Чък не беше толкова песимистичен.
— Ударната им сила обаче е само четвърт от общата им численост. Останалото са окупационните части, диверсионните поделения и резервът. — Е, и? Четвърт от тяхната сила все още е повече от целия ни Тихоокеански флот! — В действителност, ударните сили на японците разполагат само с четири самолетоносача. — Но ние имаме само три — Еди насочи сандвича си с шунка към опушения самолетоносач в сухия док, полазен от работниците. — Един от тях е и разнебитеният Йорктаун. — Добре де, ние знаем, че те идват, а те не знаят, че ние ги очакваме. — Надявам се това да е толкова важно, колкото се струва на Нимиц.