Гравитационна дъга [bg]

— Бейкърбейкърбейкър! — уплашено и гръмко врещи в слушалките някой от хидроакустическия пост. Което означава изстреляно към тях вражеско торпедо810. Хвърчат и се трошат кафеници, паралелни линеали и разделители се плъзгат по стъклената повърхност на определителя на курса, а старото корито се върти и кандилка насам-натам докато извършва отклонителна маневра, излязла от употреба още по времето на администрацията на Кулидж811.

Бледата тунелообразна диря от торпедото е насочена така, че да се пресече с отчаяния морски гърч на „Гадняра“ някъде по средата на кораба. Намесва се обаче наркотикът „онейрин“, под формата на хидрохлорид. Апаратът, от който той бе изригнал, е голям кафеник в столовата на „Гаднярът Джон“. Закачливият матрос Бодайн — колкото и да е чудно — бе подсилил утайката от тазвечерното кафе със солидна доза от знаменитото упоително средство на Ласло Джамф, с което се бе снабдил при неотдавнашното пътуване до Берлин.

Едно от първите открити от изследователите специфични свойства на онейрина било способността му да извършва модулации във времето. „Тя се осезава като субективно усещане… м-м-да… най-общо казано — пише Шецлайн812 в своето класическо изследване. — Това е все едно да ти пъхат кълбенца фина домакинска тел направо в мозъка!“ И така, навън сред мекото отражение от морската повърхност двата гибелни курса тази вечер се пресичат в пространството, ала не и във времето. Дори приблизително не съвпадат по време, ха-ха. Това, по което Белаустеги бе изстрелял своето торпедо бе отдавна ръждясал изоставен стар кораб, влачен пасивно от теченията и вятъра, но привнасящ донякъде във вечерта представата за череп: известие за метална празнота, сянка, която е плашила дори по-силни позитивисти от Белаустеги. А визуално опознатата малка точка на бързо движещия се импулс върху радарния монитор на „Гадняра“ се оказа кафяв труп, вероятно на северноафриканец, който разчетът на 76-милиметровото оръдие на разрушителя в продължение на половин час бе разстрелвал на парчета, докато сивият военен кораб се плъзгаше на безопасно разстояние от него, поради страх от чума.