Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
— Както ще забележиш, не всички хора са били убити; някои са били изнасилени, измъчвани, но оставени живи, за да могат да избягат, да разпространяват новината. Можеш да забележиш още и че нито един от войниците не е бил оставен жив, та да опровергае разказите. Че това не е истината, няма никакво значение, а онези, които чуят разказите, ще им повярват, защото това им дава чувство за цел, снабдява ги с враг, срещу когото да се обединят. Оцелелите ще разпространят слуха светкавично. Макар Рал да е унищожил няколко града, които са му били верни и неколцина от войниците си, той е спечелил на своя страна много повече градове, стократно повече. Още повече хора ще се съберат около него и ще се обявят в негова подкрепа, защото той им е казал, че иска да ги защити от врага им. Истината трудно се продава; тя не ти дава чувство за цел. Тя е просто истина.
Ричард се изправи назад леко замаян.
— Но това не е възможно. Как е успял Рал да подлъже така хората? Как са могли да му повярват всички?
Зед го погледна строго.
— Ти знаеше повече от тях, знаеше, че не са войници от Западната земя, и въпреки това дори ти се усъмни. Страхуваше се, че може да се окаже вярно. Да се страхуваш нещо да не се окаже вярно означава да приемеш вероятността. Приемането на вероятността е първата стъпка към това да повярваш. Ти поне си достатъчно умен, за да си задаваш въпроси. Помисли си колко лесно е да повярват хората, които не задават въпроси, които дори не знаят как се задават въпроси. За повечето хора не истината е от значение, а мотивът. Рал е интелигентен; той им предоставя мотив — очите му заблестяха преднамерено. — Затова се нарича Първото правило на магьосника — защото е най-важното. Запомни това.
— А онези, които са убивали, те са знаели. Това е убийство. Как са могли да го направят?
Зед сви рамене.
— Чувство за цел. Направили са го заради мотива.
— Но това е против природата. Убийството е против природата.
Магьосникът се усмихна.
— Убийството е природен закон, законът на живите същества.
Ричард знаеше, че Зед го подмамва — това беше неговият начин да те въвлече в нещо — като направи някакво скандално изявление, — но кръвта се качи в главата му и не можа да се въздържи да не изпротестира.
— Само на част от природата. На хищниците. И то само заради оцеляването. Погледни онези дървета, те дори не могат да си помислят да убиват.
— Убийството е закон за всички същества, за цялата природа — повтори Зед. — Всяко живо същество е убиец.
Ричард погледна към Калан за подкрепа.
— Не ме гледай — каза тя. — Отдавна съм се научила да не споря с магьосниците.
Ричард вдигна глава към огромния красив бор, разперил клони над главите им, осветяван от пламъците на огъня. През мисълта му проблесна разбиращо пламъче. Видя клоните, протегнати настрани със смъртно намерение в дългогодишна битка за светлина със съседните дървета, растящи в сянката му. Неговият успех би осигурил бъдеще на наследниците му, мнозина от които също ще изсъхнат в сянката на родителя. Няколко съседи в непосредствена близост до огромния бор бяха съсухрени и слаби, всички те негови жертви. Беше вярно: в природата всеки успех се постигаше с убийство.
Зед наблюдаваше очите на Ричард. Това беше урок, по този начин старецът обучаваше Ричард още от малък.
— Научи ли нещо ново, момчето ми?
Ричард кимна.
— Живот за най-силните. Никакво съчувствие за слабите, нищо друго освен възхищение от силата на победителя.
— Но хората не мислят така — каза Калан, не можейки да се въздържи.
Зед се усмихна дяволито.
— Нима? — той посочи едно ниско, съсухрено дърво близо до тях. — Погледни това дърво, скъпа моя — той посочи огромния бор. — А също и това. Кажи ми кое ти харесва повече.
— Това — каза тя, посочвайки бора. — Чудесно е.
— Нали виждаш? И хората разсъждават така. Красиво е, казваш. Ти избра дървото, което убива, не другото, убитото — Зед се усмихна триумфално. — Законът на природата.
Калан скръсти ръце.
— Знаех си, че е по-добре да си държа езика зад зъбите.
— Можеш да държиш устата си затворена, ако искаш, но не затваряй мисълта си. За да победим Мрачния Рал, трябва да разберем как мисли той, така ще знаем как да го унищожим.
— Ето как е завладял толкова огромна територия — каза Ричард, потупвайки с пръст дръжката на меча си. — Оставя другите да свършат работата вместо него, като само им дава мотив; тогава единствената му грижа е да преследва кутиите. Няма кой да му пречи.
Зед кимна.
— Той оставя Първото правило на магьосника да свърши вместо него по-голямата част от работата. Това усложнява неимоверно работата ни. Той печели хората на своя страна, защото те не се интересуват от истината; изпълняват заповедите му, вярват в очевидното и се борят на живот и смърт за него, независимо колко фалшиво е то.