Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Но не можеше.
Магьосникът искаше да унищожи Книгата на преброените сенки. Сега Ричард беше тази книга. Шота го беше предупредила, че Зед ще използва срещу него магьоснически огън, но че Ричард ще има шанс да го победи. Може би това искаше да каже Шота. За да унищожи книгата, Зед трябваше да убие Ричард. На Ричард не му пукаше за себе си, той нямаше нищо, заради което да живее; вече не се интересуваше дали ще умре.
Но живо го интересуваше дали Калан ще умре. Ако Зед разбере, че книгата е вътре в Ричард, той щеше да го накара да му каже какво пише в нея, а след това щеше да научи, че за да разбере дали това е истинската книга, Рал трябва да използва Изповедник. Съществуваше само един жив Изповедник. Калан. Ако Зед знаеше това, той щеше да я убие, за да попречи на Рал да се добере до знанието.
Ричард не можеше да си позволи да даде възможност на Зед да узнае, да убие Калан.
Той увърза връвта около парчето дърво и пъхна зъба в една цепнатина, натискайки го добре, така че да не може да изскочи. Ричард искаше да изпрати зъба колкото се може по-далеч от себе си.
— Прости ми, татко — прошепна той.
Хвърли с всичка сила пръчката. Видя как тя се изви във въздуха и се пльосна в тъмната вода някъде далеч. На лунната светлина успя да види как отскача от повърхността. Стоеше и гледаше как течението я отнася, а в гърлото му заседна буца. Без зъба Ричард се почувства гол.
Когато вече не се виждаше нищо, той се обърна към бивака им, мисълта му беше замъглена. Почувства се празен. Седна на изпъкналия камък, където им бе казал, че ще бъде, и започна да наблюдава бивака под себе си.
Мразеше това. Мразеше, когато се налага да лъже Зед, да усеща, че не може да му има доверие. Какво щеше да стане с него, ако повече не можеше да има доверие на най-стария си приятел? Ръката на Рал се протягаше към него от разстояние и го караше да прави неща, които не желаеше.
Щом всичко това свършеше и Калан беше в безопасност и ако Ричард останеше жив, той щеше да може да се върне у дома.
Някъде към средата на поста той изведнъж отново почувства онова нещо, което ги преследваше. Не можа да види очите му, но ги почувства. Стоеше на хълма от другата страна на бивака. При мисълта, че някой го наблюдава, по тялото му преминаха ледени тръпки.
Един далечен шум го накара да седне изправен. Ръмжене, грухтене, последвано от скимтене. Отново тишина. Нещо умря. Очите на Ричард бяха широко отворени, опитваше се да прозре в тъмнината, но единственото, което видя, беше мрак. Онова, което ги преследваше, уби нещо. Или падна убито. Почувства странна тревога за него. Откакто ги следваше, нито веднъж не се бе опитало да им причини зло. Това, разбира се, не означаваше нищо. Може би просто изчакваше да му дойде времето. Въпреки това по някаква причина Ричард си мислеше, че то не иска да им причини нищо лошо.
Отново почувства очите. Усмихна се; все още беше живо. Изпита желание да го последва, да разбере какво е, но отхвърли тази идея. Не му беше времето. Това беше същество на мрака. По-добре да се срещнат, когато само пожелае.
Още веднъж по време на поста си той чу нещо да умира. Този път по-наблизо.
Без да се налага Ричард да го буди, Зед се появи за своята смяна, изглеждаше свеж и отпочинал, ядеше парче изсушено месо. Приближи се и седна до него, като му предложи да хапне и той. Ричард отказа.
— Зед, какво стана с Чейс, добре ли е?
— Да, добре е. Доколкото знам, се е върнал, за да изпълни поръчението ти.
— Чудесно. Радвам се, че е добре. — Ричард скочи от скалата, готов да подремне.
— Ричард, какво ти каза Шота?
На слабата лунна светлина Ричард се вгледа в лицето на приятеля си.
— Онова, което ми каза Шота, касае само мен. То не е предназначено за другите — нотките в собствения му глас го изненадаха. — И така ще си остане.
Загледан в Ричард, Зед отхапа.
— Мечът има много гняв в себе си. Виждам, че имаш трудности с контролирането му.
— Добре де, добре. Ще ти кажа едно нещо, което Шота ми каза. Каза, че трябва да поговоря с теб за Самюъл!
— Самюъл?
Ричард стисна зъби и се наведе напред.
— Моят предшественик!
— О, този Самюъл.
— Да, този Самюъл. Би ли ми обяснил? Би ли ми казал по какъв начин ще свърша аз? Или имаше намерение да го държиш в тайна, докато престана да върша работата на магьосниците и трябва да предам меча на някой друг глупак! — Зед наблюдаваше спокойно как Ричард се пали все повече и повече. Той сграбчи Зед за робата му и приближи лицето му до своето. — Първото правило на магьосника! Така ли магьосниците избират този, на когото да дадат меча? Просто намират някой достатъчно глупав, който не е добре ориентиран, и ето ти! Нов Търсач! Има ли още дребни нещица, които си забравил да ми кажеш? Още дребни неприятни нещица, които трябва да знам!