Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Калан си проправи път в тъмното между дърветата и камъните и намери Зед седнал със скръстени крака на един камък, да я наблюдава как се приближава.
— Щях да дойда да те събудя, когато стане време — каза той.
Тя се приближи и седна до него, притискайки пелерината до себе си.
— Знам, но не мога да заспя и дойдох да поседя с теб.
— Донесе ли нещо за ядене?
Тя бръкна под пелерината си и извади малък вързоп.
— Ето — усмихна се тя. — Малко заешко и сухари.
Докато Зед потриваше ръце и се залавяше направо с яденето, тя се огледа в нощта, мислейки как да му зададе въпроса, заради който беше дошла. Не му отне много време да привърши със закуската.
— Чудесно, скъпа моя, чудесно. Това ли е всичко?
Калан се засмя.
— Донесох и малко боровинки. — Тя извади едно вързопче. — Помислих си, че може би ще искаш нещо сладко. Може ли и аз да си взема?
Той я изгледа от главата до петите.
— Виждам, че не си много едра, едва ли можеш да изядеш кой знае колко.
Тя отново се засмя и изсипа шепа боровинки в ръцете на Зед.
— Мисля, че знам защо Ричард е толкова добър в намирането на храна. Израснал покрай теб, той просто трябва да е добър, иначе ще гладува.
— Никога не бих допуснал да гладува — възпротиви се Зед. — Прекалено много го обичам.
— Знам. Аз също.
Той задъвка боровинките.
— Искам да ти благодаря, че удържа на думата си.
— На думата си?
Зед я погледна крадешком, докато протягаше ръка към вързопа и същевременно не преставаше да лапа боровинки една по една.
— Да не го докосваш, да не използваш силата си върху него.
— О — тя отново се вгледа в нощта, събирайки кураж. — Зед, ти си единственият останал магьосник освен Гилер. Аз съм последният Изповедник. Ти си живял в Средната земя, живял си в Ейдиндрил. Ти си единственият, който знае какво означава това да си Изповедник. Опитах се да обясня на Ричард, но мисля, че никой друг освен друг Изповедник или пък магьосник не може да го разбере истински.
Зед я потупа по ръката.
— Може би си права.
— Аз си нямам никой. Не мога да си имам никой. Нямаш представа какво означава това. Моля те, Зед — веждите й се съединиха. — Моля те, можеш ли да използваш магията си, за да премахнеш това от мен? Можеш ли да премахнеш магията на Изповедника от мен, да ме оставиш да живея като нормална жена?
Почувства се така, сякаш виси на косъм над огромна, тъмна, бездънна бездна. Гърчеше се на края на косъма, загледана в очите му.
Главата му се сведе. Не вдигна поглед.
— Има един-единствен начин да те освободя от силата ти, Майко Изповедник.
Сърцето й скочи в гърлото.
— Как?
Очите му се спряха на нейните. Бяха изпълнени с болка.
— Мога да те убия.
Тя почувства как косъмът се скъса. Положи всички усилия лицето й да остане спокойно, лице на Изповедник, докато усещаше как потъва в нищото под нея.
— Благодаря ти, магьоснико Зорандер, че изслуша молбата ми. Всъщност не се надявах особено да има някакъв изход, просто си помислих, че мога да те попитам. Ценя високо честността ти. А сега е по-добре да отидеш да поспиш.
Той кимна.
— Най-напред трябва да ми кажеш какво каза Шота.
Тя задържа изражението на лицето си.
— Попитай Търсача. Тя говори само с него; аз през цялото време бях покрита със змии.
— Змии — Зед повдигна вежда. — Шота сигурно те е харесала. Виждал съм я да прави къде по-лоши неща.
Калан задържа погледа му.
— Тя ми направи и нещо по-лошо.
— Попитах Ричард. Не иска да ми каже. Трябва да го направиш ти.
— Искаш от мен да застана на пътя между двама приятели? Молиш ме да изневеря на доверието му? Не, благодаря.
— Ричард е умен, може би най-умният Търсач, който някога съм виждал, но знае много малко за Средната земя. Видял е само малка частичка от нея. В някакъв смисъл това е най-добрата му защита и най-силното му предимство. Той откри къде е последната кутия, като отиде при Шота. Нито един Търсач, живеещ в Средната земя, не би направил подобно нещо. Ти си прекарала целия си живот тук, познаваш много от опасностите. Има същества, които могат да използват магията на меча срещу него. Има същества, които могат да изсмучат магията от него и да го убият с нея. Има всякакъв вид опасности. Нямаме време, за да го научим на всичко, което трябва да знае, така че трябва да го защитаваме, за да може да си върши работата. Трябва да знам какво е казала Шота, за да преценя, дали е важно; за да можем да го защитим.
— Моля те, Зед, той е единственият ми приятел. Не ме карай да изневеря на доверието му.
— Скъпа моя, той не е единственият ти приятел. Аз също съм ти приятел. Помогни ми да го защитя. Няма да разбере, че си ми казала.