Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Ричард се изправи бавно и впери поглед в нощта.
— През цялото време си мислех, че се борим със злото. Злото се е разпростряло, разбесняло се е навсякъде. Но това не е всичко. Онова, срещу което ние излизаме, прилича повече на чумна епидемия. Чумна епидемия, която заразява глупци.
— Правилно си разбрал, момчето ми. Чумна епидемия, която заразява глупци.
— Управлявана от Мрачния Рал — отбеляза Калан.
Зед я погледна крадешком за миг.
— Ако някой изкопае дупка и тя се запълни с дъждовна вода, кой е виновен? Вината на дъжда ли е? Или на човека, който е изкопал дупката? На Мрачния Рал ли е вината или на онези, които копаят дупките и му позволяват да ги пълни с дъжд?
— Може би и на двамата — каза Калан. — Това ни осигурява много врагове.
Зед вдигна пръст.
— И то много опасни. Глупаците, които не могат да видят истината, са смъртоносни. Като Изповедник ти сигурно вече си разбрала това, а? — Тя кимна. — Те не винаги правят онова, което си мислиш, че ще направят, и могат да те издебнат, когато си свалил гарда. Хора, за които си мислиш, че няма да ти създадат проблеми, могат бързо да те унищожат.
— Това не променя нищо — каза Калан. — Ако Рал се сдобие с всичките кутии и отвори правилната, той е този, който ще избие всички ни. Той все още е главата на змията; все още е необходимо да премахнем именно тази глава.
Зед сви рамене.
— Имаш право. Но за да имаме шанс да убием тази змия, трябва да останем живи, а има множество малки змийчета, които ще се опитват първи да ни унищожат.
— Този урок вече го научихме — каза Ричард. — Но както казва Калан, това не променя нещата. Все още трябва да вземем кутията, за да убием Рал — той седна на мястото си до нея.
Лицето на Зед стана абсолютно сериозно.
— Помнете едно: Мрачният Рал може да убие теб — той насочи кокалестия си пръст към Ричард, после към Калан, — и теб — после към себе си, — и мен с лекота.
Ричард се дръпна малко назад.
— Тогава защо не го прави?
Зед повдигна вежда.
— Когато влезеш в една стая, ти убиваш ли всички мухи в нея? Не. Просто ги пренебрегваш. Те не заслужават вниманието ти. До момента, в който започнат да хапят. Тогава ги смазваш — той се наведе към двамата. — Ние скоро ще започнем да хапем.
Ричард и Калан се спогледаха косо.
— Първото правило на магьосника — Ричард усети как по врата му се стича ручейче пот. — Ще го запомня.
— И не го повтаряй пред никой — предупреди го магьосникът. — Правилата на магьосника трябва да се знаят единствено от магьосниците. Правилата на магьосника могат да ти се сторят цинични или тривиални, но ако знаеш как да ги използваш, те се превръщат в мощни оръжия. Истината е власт. Казвам го на вас двамата, защото съм главата на магьосниците и мисля, че е важно да го разберете. Трябва да знаете какво прави Рал, защото ние сме тримата, които трябва да го спрат.
Ричард и Калан кимнаха, че обещават.
— Късно е — прозя се Зед. — Пътувах доста, за да ви настигна. По-късно ще поговорим още.
Ричард скочи.
— Аз ще взема първия пост. — Той искаше да свърши още нещо, и то преди да е станало твърде късно. — Използвай одеялата ми, Зед.
— Дадено. Аз ще съм втори. — Втори пост от три беше най-неприятното нещо: така сънят се разделя на две. Калан запротестира. — Аз имам думата преди теб, скъпа моя.
Ричард посочи към изпъкналата скала, където щеше да застане, след като огледаше околността, и потъна в мрака. В главата му се блъскаха хиляди мисли, но една доминираше над всички останали. Нощта беше спокойна и студена, макар и не неприятно студена. Остави пелерината си разтворена, докато подбираше пътя си през дърветата, отправил се решително в определена посока. Нощни същества си подвикваха едно на друго, но той почти не ги забелязваше. На един дъх се изкатери върху голям камък и се вгледа зад себе си през пролуките в дърветата, наблюдавайки огъня, изчака, докато другите двама се увият в одеялата си; тогава се смъкна от камъка и продължи към звука на падаща вода.
На брега на реката той порови, докато намери един клон, достатъчно голям за целта му. Ричард си спомни думите на Зед, че трябва да има смелостта да направи необходимото за целта им, че трябва да е готов да убие всеки от тях, ако се стигне до там. Ричард познаваше Зед и знаеше, че това не са просто приказки — той наистина мислеше онова, което казваше. Ричард знаеше, че Зед е способен да го убие, а което беше по-важно — да убие Калан.
Той свали от врата си кожената връзка. Взе в ръка зъба и почувства тежестта му, загледа го на фона на лунната светлина и се замисли за баща си. Зъбът беше единственият начин да докаже на Зед, че баща му не е крадец, че е взел книгата, за да я държи далеч от Мрачния Рал. Ричард толкова искаше Зед да разбере, че баща му е герой, че е дал живота си, за да спре Рал, и е умрял като герой в защита на всички тях. Искаше баща му да бъде запомнен с онова, което е направил. Искаше да каже на Зед.