Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Ричард пусна дрехата му, блъскайки го назад. Трябваше да положи усилия, за да не извади меча. Гърдите му се повдигаха от гняв. Зед го наблюдаваше спокойно.
— Наистина съжалявам, момчето ми — прошепна той, — че те е наранила по този начин.
Ричард го погледна, всичко, което се беше стоварило на главата му, което беше предизвикало гнева му, всичко изглеждаше толкова безнадеждно. Той избухна в сълзи, отпусна се в ръцете на Зед и го прегърна. Заплака неудържимо, неспособен да се овладее.
— Зед, искам просто да си отида у дома.
Зед го подържа, потупа го леко по гърба и каза нежно:
— Знам, Ричард, знам.
— Ще ми се да те бях послушал. Но не мога да направя нищо. Не мога да си заповядам да не чувствам това, колкото и да опитвам. Чувствам се така, като че ли потъвам и не мога да си поема въздух. Искам този кошмар да свърши. Мразя Средната земя. Мразя магията. Искам само да се прибера у дома. Зед, искам да се отърва от този меч и магията му. Никога повече не искам и да чувам за магия.
Зед го държеше в обятията си и го остави да се наплаче.
— Нищо на този свят не се постига лесно.
— Може би нямаше да е толкова зле, ако Калан ме мразеше или нещо такова, но аз знам, че и тя ме обича. Магията. Магията ни разделя.
— Повярвай ми, Ричард, знам как се чувстваш.
Ричард се отпусна на земята, облегна се на скалата и отново заплака. Зед седна до него.
— Какво ще стане с мен?
— Ще продължиш напред. Нищо друго не ти остава.
— Не искам да продължавам. А Самюъл? В това ли ще се превърна и аз?
Зед поклати глава.
— Съжалявам, Ричард. Не знам. Дадох ти меча против волята си, защото трябваше да го направя заради всички други. Магията на Меча на истината прави подобни неща с Търсача накрая. Пророчествата казват, че онзи, който наистина управлява магията на меча, ще накара острието да се превърне в бяло. Той няма да бъде сполетян от подобна съдба. Но не знам как се прави това. Дори не знам какво означава. Нямах смелостта да ти го кажа. Съжалявам. Ако искаш, можеш да ме убиеш заради онова, което ти причиних. Само първо ми обещай, че ще се опиташ да попречиш на Мрачния Рал.
Ричард горчиво се изсмя през сълзи.
— Да те убия. Шегуваш се. Ти си единственият, когото ми е позволено до обичам. Как бих могъл да го сторя? По-скоро бих убил себе си.
— Не говори така — прошепна Зед. — Ричард, знам какво чувстваш към магията. Аз също избягах от нея. Понякога те връхлетяват събития, с които трябва да се справяш. Ти си единственото, което ми остана. Тръгнах след книгата, защото не исках да те излагам на опасност. Бих направил всичко, за да ти спестя болката. Но това не мога да ти спестя. Трябва да спрем Мрачния Рал не само заради себе си, а заради всички останали, които нямат друг шанс.
Ричард изтри очите си.
— Знам. Няма да се предавам, докато не свършим. Обещавам. После вероятно ще оставя меча, преди да е станало твърде късно.
— Иди да поспиш. С всеки ден нещата ще се подобряват по малко за теб. Ако това може да ти бъде утеха, макар да знам защо Търсачите свършват като Самюъл, наистина не вярвам, че това ще бъде твоят край. Но ако се случи, то няма да е за кратко, следователно това може само да означава, че си победил Мрачния Рал и всички останали народи са в безопасност. Знай, че ако това се случи, аз винаги ще се грижа за теб. Ако спрем Рал, може би ще успеем да открием тайната на това как да превърнеш острието в бяло.
Ричард кимна и се изправи на крака, като се загърна в пелерината си.
— Благодаря ти, приятелю. Съжалявам, че се държах с теб толкова грубо. Не знам какво ми става. Може би добрите духове са ме изоставили. Съжалявам, че не мога да ти кажа какво ми каза Шота. И, Зед, бъди нащрек тази нощ. Има нещо ей там. Следи ни от дни. Не знам какво е, нямах време да му поставя капан. Не смятам, че ни мисли злото, но в Средната земя човек никога не знае.
— Ще внимавам.
Ричард тръгна да се отдалечава. Зед го повика. Той спря и се обърна.
— Можеш само да си щастлив, че тя те обича толкова много. Ако не беше така, досега да те е докоснала.
Ричард остана загледан в него цяла минута.
— Страхувам се, че в известен смисъл го е направила.