Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
Всички повърхности бяха осеяни с листа дебела хартия и мастилени петна. Имаше калаени съдове със стари останки от сирене и глинени гърнета, пълни с моливи и парчета въглен. Имаше съсухрена глава целина, съжителствала твърде дълго и твърде свободно с въглищата, не за свое добро. Навсякъде по ламперията и потъмнелите мръсни тапети бяха забодени гравюри и рисунки: сред тях имаше и един особено сполучлив портрет на Стрейндж.
В мръсния малък двор зад къщата имаше ябълка, расла като селско дърво, преди сивият Лондон да дойде и да погълне цялата хубава зеленина около него. Някога в пристъп на внезапно усърдие незнаен обитател на къщата беше набрал всички ябълки от дървото и ги бе наредил по первазите, където те бяха прекарали години, превръщайки се първо в стари ябълки, после в подути трупове на ябълки и накрая в жалки призраци на ябълки. Навсякъде стоеше упорита миризма — смесица от ухания на мастило, хартия, въглища, бренди, опиум, гнили ябълки, свещи, кафе, всичко това примесено с уникалния мирис на двама мъже, работещи денонощно в затворена къща, където при никакви обстоятелства не се отварят прозорците.
В интерес на истината Минервоа и Форкалкие често забравяха, че на земята има такива места като Спитълфийлдс или Франция. Дни наред те живееха в малката вселена на гравюрите за книгата на Стрейндж — а те бяха наистина много странни.
Тези гравюри изобразяваха дълги коридори, изградени повече от сенки, отколкото от нещо друго. Тъмни отвори в стените подсказваха наличието на други коридори, което навеждаше на мисълта за лабиринт или нещо подобно. На някои гравюри бяха изобразени широки стълбища, които водеха надолу към тъмни подземни канали. Имаше и пейзажи от просторно мрачно блато, през което се виеше запустял път. Зрителят като че ли гледаше към блатото от много високо. В далечината на пътя имаше сянка — не повече от щрих върху светлия път, твърде далеч, за да се види дали е мъж, жена, дете или изобщо човек, но по някакъв начин присъствието й на това безлюдно място пораждаше особена тревога.
На една картина се виждаше нещо като самотен мост, който се простираше над огромна и мъглива пустош — може би дори небе. Макар че мостът беше със същия масивен градеж като коридорите и каналите, от двете му страни се спускаха тесни вити стълби, прилепени към солидните му подпори, и тези стълби изглеждаха крехки, построени далеч по-несръчно от моста, като много от тях водеха през облаците Бог знае накъде.
Стрейндж се надвеси над странните илюстрации подобно на Минервоа и съсредоточено се зае да разпитва, да критикува и да дава предложения. Той и двамата гравьори си говореха на френски. За голямо учудване на магьосника Чайлдърмас ги разбираше отлично и дори задаваше по някой въпрос на Минервоа на същия език. За съжаление френският на Чайлдърмас бе толкова повлиян от йоркширското му произношение, че Минервоа не го разбираше и дори попита Стрейндж дали спътникът му не е холандец.
— Разбира се — каза Стрейндж на Чайлдърмас, — нарисували са пейзажите твърде италиански, твърде подобни на творбите на Паладий и Пиранези, но това е неизбежно — такава е школата им. Знаете, че човек не може да избяга от школата си. Като магьосник аз никога няма да бъда докрай Стрейндж — или поне само Стрейндж, — у мен има твърде много от Норел.
— Значи това сте видели на Кралските пътища? — попита Чайлдърмас.
— Да.
— А коя е страната, през която минава мостът?
Стрейндж иронично погледна Чайлдърмас.
— Не знам, магьоснико. Вие как мислите?
Чайлдърмас сви рамене.
— Предполагам, че е Феерия.
— Може би. Но започвам да мисля, че това, което наричаме Феерия, се състои от много страни. Със същия успех бихме могли да го наричаме „Другаде“.
— Колко далеч са тези страни?
— Не много. Аз отидох там от „Ковънт Гардън“ и ги видях всичките в рамките на час и половина.
— Магията трудна ли е?
— Не, не бих казал.
— А ще ми кажете ли каква е?
— На драго сърце. Трябва ви заклинание за разгадаване — аз използвах това на Донкастър. И едно за разтваряне, за да стопите повърхността на огледалото. В книгите, които съм чел, има безброй заклинания за разтваряне, но доколкото мога да съдя, те са напълно безполезни; затова ми се наложи да съставя свое — мога да ви го запиша, ако желаете. Накрая трябва да включите двете заклинания в трето за намиране на верния път. Това е важно, защото иначе не знам как ще се измъкнете от там — Стрейндж млъкна и погледна Чайлдърмас. — Следите ли мисълта ми?