Джонатан Стрейндж и мистър Норел

Стрейндж не си направи труда да се представи — надали слугинчето щеше да изтича да съобщи за него. Той каза на Чайлдърмас да го последва, втурна се нагоре по стълбището и направо влезе в една от стаите. Там в мъждивата светлина от няколко свещи, които горяха в подобие на мъгла — защото къщата като че ли имаше собствен климат, — седяха гравьорът мосю Минервоа и помощникът му мосю Форкалкие.

Мосю Минервоа беше дребничък и слаб човечец. Имаше дълга коса, тъмна, лъскава и мека като кафява коприна. Тя се спускаше до раменете и падаше на лицето му всеки път, щом се надвесеше над работата си, което той правеше почти през цялото време. Очите му също бяха забележителни — големи, меки и кафяви — и издаваха южняшкия му произход. Видът на мосю Форкалкие рязко контрастираше с красивите черти на наставника му. Той имаше костеливо лице с дълбоки хлътнали очи, бръсната глава, покрита с къса русолява четина. При целия си мъртвешки и кокалест вид мосю Форкалкие беше много приветлив човек.

Те бяха бежанци от Франция, но границата между бежанец и враг бе твърде смътна за жителите на Спитълфийлдс. Мосю Минервоа и мосю Форкалкие бяха известни навсякъде като френски шпиони. Те много страдаха от несправедливата си репутация: основното забавление на местните банди от хлапета беше да причакват двамата французи и да ги бият или да ги замерват с кал — оръжие, което в Спитълфийлдс се намираше в изобилие. В други дни съседите на французите изразяваха чувствата си към тях с обиди и подвиквания или с отказ да им продадат неща, от които гравьорите имаха нужда. Стрейндж оказа помощ в преговорите между мосю Минервоа и наемодателя му и в уговарянето на последния да прояви по-голямо разбиране към характера и положението на мосю Минервоа, както и в изпращането на Джеръми Джоунс по всички околни кръчми със задачата да пие джин с жителите на Спитълфийлд и да оповести навсякъде, че двамата французи са протежета на единия от двамата английски магьосници — „и — добави Стрейндж, като размаха показалец под носа на Джеръми, — ако ти кажат, че Норел е по-големият магьосник, не спори с тях, само им кажи, че аз съм по-избухлив и по-загрижен за добруването на приятелите си“. Мосю Минервоа и мосю Форкалкие бяха признателни на Стрейндж за усилията му, но в окаяното положение, в което се намираха, техен най-близък приятел беше брендито и те го приемаха редовно по всяко време на деня.

Французите не излизаха от къщата на „Елдър Стрийт“. Капаците на прозорците им бяха затворени ден и нощ — преграда срещу негостоприемството на Спитълфийлдс. Те живееха и работеха на свещи и отдавна не ползваха часовници. Изненадаха се, като видяха Стрейндж и Чайлдърмас, защото бяха останали с впечатлението, че е нощ. Имаха една прислужница — малкото ококорено момиче, което беше сираче, не ги разбираше и се страхуваше от тях и чието име те не знаеха. Но двамата мъже бяха добри към него по свой небрежен и надменен начин, бяха му дали отделна стая с пухен дюшек и ленени чаршафи, така че за сирачето тъмната къща бе същински рай. Основните задължения на момичето бяха да им купува храна, бренди и опиум, като повечето храна оставаше за него. Освен това то носеше и топлеше вода за баните и бръсненето им, тъй като и двамата бяха доста суетни. Но те бяха напълно безразлични към мръсотията и безпорядъка в къщата, което също беше добре за сирачето, защото то разбираше от домакинстване колкото от староеврейски езици.