Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
Стрейндж нетърпеливо махна с вилица.
— Но всичко това е политика. Няма нищо общо с мен. Аз не се обявявам за връщане на Джон Ъскглас на престола. Единственото ми желание е да изуча — спокойно и рационално — постиженията му като магьосник. Как можем да възродим английската магия, без първо да сме разбрали какво ще възраждаме?
— Тогава изучавайте Ауреатите, но нека Джон Ъскглас остане в сянката, в която го е поставил Норел.
Стрейндж поклати глава.
— Норел е отровил съзнанието ви с хули по адрес на Джон Ъскглас. Омагьосал ви е до един.
Известно време двамата се храниха мълчаливо. После Стрейндж каза:
— Споменавал ли съм ви, че видях негов портрет в замъка Уиндзор?
— Портрет на кого?
— На Ъскглас. В една от залите имаше любопитен стенопис от някакъв италиански художник. Едуард III и Джон Ъскглас — кралят воин и кралят магьосник, седнали един до друг. Изминали са четиристотин години, откакто Джон Ъскглас е напуснал Англия, а англичаните все още не могат да решат дали трябва да го обичат или да го мразят.
— Ха! — възкликна сър Уолтър. — На север нямат никакви съмнения по този въпрос. Ако можеха, още утре биха заменили управлението на Уестминстър с неговото124.
Седмица по-късно излезе първият брой на „Фамулус“ и благодарение на сензационния характер на една от статиите в него целият тираж се разпродаде за два дни. Мистър Мъри, на когото предстоеше да публикува първия том от „История и практика на английската магия“ на Стрейндж, беше изпълнен с приятни предчувствия за добра печалба. В статията, заинтригувала до такава степен читателите, се описваше как магьосникът може да съживява мъртъвци, за да извлече от тях полезни сведения. Тази ужасяваща (но крайно интересна) тема предизвика такъв шок, че се разнесоха слухове за млади дами, припаднали само при новината, че в дома им има брой на „Фамулус“125. Никой не можеше да си представи, че мистър Норел би одобрил подобна публикация, затова всички, които не го обичаха, си купиха списанието с особено удоволствие. На „Хановер Скуеър“ мистър Ласелс прочете статията на глас. — „Когато на магьосника не достигат умения и знания — а това се отнася за всички съвременни магьосници, в днешно време националният ни гений в областта на магията е плачевно западнал, — той или тя ще постъпят най-добре, ако призоват духа на някого, който приживе е бил магьосник или поне е притежавал талант за това изкуство. Защото когато самите ние се колебаем по кой път да поемем, редно е да потърсим помощ от някого, който притежава повече знания и който би могъл да ни поведе в правилната посока.“
— Той ще съсипе всичко! — извика Норел в пристъп на буен гняв. — Решил е да ме унищожи!
— Няма спор, това е много сериозно — невъзмутимо отбеляза Ласелс, — и то при положение, че след смъртта на жена си се бе заклел на сър Уолтър, че ще се откаже от магията.
— О, дори всички ние да умрем, дори половината Лондон да загине, Стрейндж винаги ще се занимава с магия — просто не би могъл да се спре. Той е в твърде голяма степен магьосник, за да се откаже от това. И магиите, които ще прави, ще бъдат зли, а аз не знам как да му попреча!
— Моля ви, успокойте се, мистър Норел — каза Ласелс. — Убеден съм, че скоро ще измислите нещо.
— Кога ще излезе книгата му?
— В обявите на Мъри пише, че първият том излиза през август.
— Първият том!
— О, да! Не знаехте ли? Книгата ще бъде в три тома. Първият том ще запознае читателите с пълната история на английската магия. Вторият том ще дава точни разяснения относно природата й, а третият ще положи основите за бъдещата практика.
Мистър Норел изстена, сведе глава и закри лицето си с ръце.
— Разбира се — добави Ласелс замислен, — макар че текстът несъмнено ще бъде много вреден, най-обезпокоителни ми се струват гравюрите…
— Гравюрите? — възкликна ужасен мистър Норел. — Какви са пък тези гравюри?
— О, Стрейндж е намерил някакъв имигрант — отвърна Ласелс, — учил при най-добрите майстори в Италия, Франция и Испания, и е платил на този човек нечувана сума пари, за да направи гравюри към книгата.
— Но какви са те? Какво изобразяват?
— Какво ли? — отвърна Ласелс с прозявка. — Нямам ни най-малка представа — той отново взе списанието и продължи да чете наум.
Мистър Норел поседя известно време в мълчание, съсредоточен в ноктите си. Накрая позвъни и помоли прислужника да повика Чайлдърмас.
На изток от лондонското Сити се намира предградието Спитълфийлдс, прочуто надлъж и нашир с прекрасната коприна, която се произвежда там. Никъде в Англия няма — и няма и да има — коприна с по-добро качество от коприната на Спитълфийлдс. В миналото там са се строели хубави къщи за търговците, предачите и бояджиите, забогатели от производството и търговията с коприна. Но макар че и днес коприната, която излиза от предачниците, е също толкова добра, колкото и преди, самият Спитълфийлдс е много западнал. Къщите са мръсни и занемарени. Заможните търговци са се преместили в Айлингтън, Клъркърнуел и (ако са наистина заможни) в енорията Мери-ле-боун на запад. Днес в Спитълфийлдс са останали простолюдието и бедните хора и навсякъде гъмжи от хлапета, крадци и други злосторници, които смущават спокойствието на гражданите.
124
Разбира се, в различни епохи от историята са се появявали хора, които са се представяли за Джон Ъскглас и са се опитвали да завземат властта в Северна Англия. Най-известен сред тях с младият Джак Фероу, коронясан в катедралата в Дърам през 1487 година с подкрепата на голям брой северни благородници, както и на няколко феи, които продължавали да живеят в кралската столица Нюкасъл. Фероу бил много красив мъж с царствена осанка. Той можел да прави прости магии и феите, които го подкрепяли, правели магии в негово присъствие и ги приписвали на него. Фероу бил син на странстващи магьосници. Когато бил още дете, на един панаир го забелязал граф Хексам. Графът останал поразен от приликата на момчето с описанията на Джон Ъскглас и платил за него седем шилинга на родителите му. Фероу никога повече не ги видял. Хексам го завел на тайно място в Северна Англия, където момчето започнало да се обучава за крал. През 1486 година графът показал Фероу на света и това сложило началото на краткото му управление на Северна Англия. Основният недостатък в царуването на Фероу бил, че твърде много хора знаели за измамата. Не след дълго Фероу и Хексам се скарали. През 1490 година по заповед на Фероу графът бил убит. Четиримата му синове се съюзили с краля на Южна Англия Хенри VII, нападнали северното кралство и в битката при Уърксоп през 1493 година Фероу претърпял поражение. Той бил затворен в Лондонската кула и през 1499 година бил екзекутиран.
Други претенденти, повече или по-малко убедителни, били Пиърс Блакмор и Дейви Саншосюр. Последният от претендентите останал в историята просто като Летния крал и самоличността му така и не била установена. Той се появил край Съндърланд през май 1536 година, скоро след като Хенри VIII закрил манастирите. Смята се, че може да е бил монах от някое от големите северни абатства — Фаунтийнс, Риво или Хъртфю. Летният крал се отличавал от Фероу и Блакмор по това, че нямал подкрепата на северната аристокрация и дори не се опитвал да я спечели. Той призовавал към обикновените хора. В някои отношения появата му била по-скоро мистична, отколкото магическа. Летният крал лекувал болните и учел последователите си да почитат природата и дивите животни — вярване, което изглежда по-близко до учението на магьосника от XII век Томас Годблес, отколкото до наследството на Джон Ъскглас. Странстващата му група от последователи не правела опити да завладее нито Нюкасъл, нито каквото и да било друго. През цялото лято на 1536 година те се скитали из Северна Англия и печелели поддръжници навсякъде, където отидели. През септември Хенри VIII изпратил армия срешу тях. Те не били подготовени да се бият. Повечето се разбягали по домовете си, но някои останали да се сражават за краля си и загинали при Понтефракт. Летният крал или загинал заедно с останалите, или просто изчезнал.
125
Консултациите с мъртви магьосници може да изглеждат много сензационни, но в действителност това е магическа процедура с дълга и почтена история. Мартин Пейл твърди, че се е учил на магия от Катрин от Уинчестър (на свой ред ученичка на Джон Ъскглас). Катрин от Уинчестър е починала двеста години преди раждането на Мартин Пейл. Смята се, че самият Джон Ъскглас е водил разговори с Мерлин, Ендорската вещица, Мойсей и Аарон, Йосиф Ариматейски и други бележити древни магьосници.