Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
— Открил е нещо на страница 72 от изданието на Кромфърд. Ново приложение на заклинанието за призоваване на смъртта. Не ми е съвсем ясно127. Изглежда, мистър Норел смята, че същият принцип може да се прилага за лечение на заболявания при хора и животни — чрез призоваване на болестта да излезе от тялото, все едно е демон.
— О, това ли! — възкликна с облекчение Стрейндж. — Да, да! Знам какво имате предвид. Аз направих този извод още миналия юни. Значи Норел едва сега е стигнал до това, а? Отлично!
— Много хора се учудват, че не е взел друг ученик след вас — продължи лорд Портисхед, — а аз знам, че е получил множество молби. Но не е удовлетворил нито една от тях. Всъщност не вярвам изобщо да е разговарял с кандидатите или да е отговорил на писмата им. Изискванията му са твърде високи, а и никой не може да се мери с вас, сър.
Стрейндж се усмихна.
— Е, аз не бих очаквал друго. Той едва понася съществуването на втори магьосник. Трети магьосник сигурно би го довършил. Аз скоро ще получа предимство. В битката за характера на английската магия силите ще бъдат неравни. Ще има само един магьосник норелит и дузини стрейнджити. Или поне толкова, колкото успея да обуча. Смятам да превърна Джеръми Джоунс в нещо като анти-Чайлдърмас. Той ще тръгне из страната и ще издири всички хора, които Норел и Чайлдърмас са принудили да се откажат от изучаване на магия, и после той и аз ще ги убедим да се върнат към заниманията си. Вече съм разговарял с неколцина млади хора. Двама-трима от тях са много обещаващи. Вторият син на лорд Чалдикът, Хенри Пърфой, е изчел много треторазредни книги за магия и петоразредни биографии на магьосници, в резултат на което разговорите с него са малко досадни, но той, бедният, няма вина за това. Другите са Уилям Хадли-Брайт, бивш адютант на Уелингтън при Ватерлоо, и един странен човек на име Том Леви, който понастоящем работи като учител по танци в Норич.
— Учител по танци? — намръщи се сър Уолтър. — Нима подобен човек е подходящ за занимания с магия? Това все пак е професия, запазена за джентълмени, нали?
— Не виждам защо. А и впрочем Леви ми допада най-много. За пръв път от години срещам човек, който гледа на магията като на занимание за удоволствие — освен това той единствен от тримата владее малко практическа магия. Благодарение на него от рамката на прозореца покараха клони и листа. Сигурно сте се запитали защо е в това странно състояние.
— Ако трябва да бъда откровен — каза сър Уолтър, — в стаята има толкова странни неща, че дори не бях забелязал рамката.
— Разбира се, Леви нямаше намерение да я остави така — обясни Стрейндж, — но след като направи магията, не успя да я развали — както впрочем и аз. Ще трябва да кажа на Джеръми да повика дърводелец.
— Радвам се, че сте намерили толкова подходящи младежи — каза сър Уолтър. — Това предвещава добро бъдеще за английската магия.
— Получих молби и от няколко млади дами — обяви Стрейндж.
— Дами! — възкликна лорд Портисхед.
— Разбира се! Няма причина жените да не изучават магия. Това е поредната заблуда на Норел.
— Хм. Много станаха напоследък — отбеляза сър Уолтър.
— Кое?
— Заблудите на Норел.
— Какво искате да кажете с това?
— Нищо, нищо! Не се засягайте. Забелязах обаче, че и вие не споменавате за бъдещи ученички.
Стрейндж въздъхна.
— От чисто практически съображения. Нищо повече. Магьосникът и ученикът му прекарват много време заедно в четене и беседи. Ако Арабела не беше покойница, мисля, че бих взел ученички. Но сега ще трябва да се съобразявам с компаньонки и всевъзможни досадни ограничения, за които в момента нямам търпение. На първо място са собствените ми изследвания.
— А каква нова магия възнамерявате да ни демонстрирате, мистър Стрейндж? — заинтригувано попита лорд Портисхед.
— А! Радвам се, че ми задавате този въпрос! Напоследък много разсъждавам върху това. Ако възраждането на английската магия продължи — или по-скоро ако не му е съдено да остане под едноличната власт на Гилбърт Норел, — аз трябва да уча нови неща. Но нови магии не се създават лесно. Мога да тръгна по Кралските пътища и да се опитам да стигна до онези страни, където магията е основно правило, а не изключение.
— Мили Боже! — възкликна сър Уолтър. — Пак същото! Обезумяхте ли? Бяхме се разбрали, струва ми се, че Кралските пътища са твърде опасни, за да оправдаят…
— Да, да! Вашето мнение ми е добре известно. Изнасяли сте ми дълги лекции на тази тема. Но не ме оставихте да довърша! Аз просто изброявам възможностите. Няма да тръгна по Кралските пътища. Дадох дума на… на Арабела, че няма да го правя128.
127
Векове наред този пасаж се смята за куриоз без практическа стойност, тъй като никой в наши дни не вярва, че смъртта е лице, което може да се разпитва по предлагания от Пейл начин.
128
Повечето от нас имат естествената склонност да се бунтуват срещу ограниченията, които нашите приятели и близки ни налагат, но ако ни сполети нещастието да изгубим обичан човек, колко различно е всичко тогава! Тогава ограничението се превръща в свещено обещание.