Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
— Да, да! — прекъсна го сър Уолтър. — Разбирам, че сте нетърпелив да опитате всички разнообразни видове магия. Но макар че не ми се иска да го казвам, Норел ми се вижда прав. Тези магии са неприложими в наше време. Преобразяването в животни и тям подобни са вършили работа в миналото. От това несъмнено става интригуваща история за разказване. Но все пак, Стрейндж, едва ли бихте искали да го практикувате? На един джентълмен не приляга да променя облика си. Той не бива да прилича на нищо друго освен на това, което е. Самият вие едва ли бихте желали да се преобразите в сладкар или във фенерджия…
Стрейндж се засмя.
— Е, в такъв случай — продължи сър Уолтър — представете си колко по-лошо би било да придобиете облика на куче или на свиня120.
— Нарочно подбирате такива долни примери.
— Долни? Тогава на лъв! Бихте ли искали да се преобразите в лъв?
— Вероятно. Може би. Може би не. Но не там е въпросът! Съгласен съм, че преобразяването е магия, с която трябва да се внимава, но това не означава, че тя няма полезно приложение. Попитайте херцог Уелингтън дали би имал нещо против да превърне разузнавачите си в лисици или мишки и да ги изпрати в лагерите на французите. Уверявам ви, че Негово сиятелство няма да споделя вашите скрупули.
— Не мисля, че ще успеете да убедите Колкхаун Грант да се превърне в лисица121.
— О, Грант не би имал нищо против да стане лисица, стига да бъде лисица в униформа. Не, не, трябва да съсредоточим вниманието си върху Ауреатите. Трябва да изучим далеч по-обстойно живота и магията на Джон Ъскглас и когато…
— Тъкмо това не бива да правите. Не си го и помисляйте.
— Какво искате да кажете?
— Говоря сериозно, Стрейндж. Нямам нищо против Ауреатите като цяло. Всъщност мисля, че принципно сте прав. Англичаните много се гордеят с древната си магическа история — с Годблес, Стоукси, Пейл и останалите. Не им харесва да четат във вестниците как Норел подценява постиженията им. Но вие можете да допуснете обратната грешка. Прекомерното говорене за други крале ще породи безпокойство у правителството. Особено когато всеки момент очакваме бунт на йоанитите.
— Йоанитите? Кои са йоанитите?
— Какво? Мили Боже, Стрейндж! Не четете ли вестници?
Стрейндж като че ли малко се смути.
— Заниманията ми отнемат много време. Всъщност цялото ми време. А и впрочем, както знаете, през последния месец имах грижи от доста извънреден характер.
— Не става дума за последния месец. В северните графства вече четири години има йоанити.
— Добре, но кои са те?
— Занаятчии, които се промъкват нощем във фабриките и повреждат машините. Подпалват домовете на фабрикантите. Организират шумни митинги, на които подтикват обикновените хора към бунт, плячкосват пазарите122.
— О, хората, които повреждат машини! Да, да, сега ви разбирам. Подведохте ме с това странно име. Но какво общо имат тези хора с Краля Гарван?
— Мнозина от тях са — или поне твърдят, че са — негови последователи. Те драскат гарвана в полет по стените на всички опустошени фабрики, Водачите им носят заповеди, подписани уж от самия Джон Ъскглас, и казват, че той скоро ще заеме отново престола си в Нюкасъл.
— И правителството им вярва? — учуди се Стрейндж.
— Не, разбира се! Ние не сме толкова наивни. Това, от което се боим, е далеч по-земно — с една дума, революция. Знамето на Джон Ъскглас се вее из целия север, от Нотингам до Нюкасъл. Разбира се, ние имаме шпиони и информатори, които ни съобщават какво вършат и мислят тези хора. О, не казвам, че всички те вярват в завръщането на Джон Ъскглас. Повечето разсъждават разумно като вас и мен. Но те знаят колко популярно е името му сред народа. Роули Фишър-Дрейк, представител от Хампшир, предложи проектозакон, с който знамето с гарвана в полет да бъде обявено за незаконно. Но ние не можем да забраним на хората да развяват знамето на своя законен крал123.
Сър Уолтър въздъхна и се зае да чопли една пържола в чинията си.
— В други страни — каза той — се носят легенди за крале, които ще се завърнат в момент на крайна нужда. Само в Англия това е записано в конституцията.
120
Тук сър Уолтър изказва едно широко разпространено мнение. На преобразяването открай време се гледа с подозрение. Ауреатите използват този вид магия по време на пътуванията си из Феерия или други земи извън пределите на Англия. Те съзнават, че преобразяването предоставя богати възможности за злоупотреби от всякакъв характер. Например през 1232 година в Лондон Сесили де Уолбрук, съпруга на благородник, намерила пред вратата на стаята си хубав сив котарак. Тя го прибрала и го нарекла сър Ловдей. Той ядял от ръката й и спял на леглото и. Но което било още по-любопитно, котаракът я следвал навсякъде, дори в църквата, където седял свит на кълбо в полите й и мъркал. Един ден на улицата я видял магьосник на име Уолтър де Чийп и веднага заподозрял нещо. Той се приближил към нея и й казал: „Госпожо, струва ми се, че този котарак, който все ви следва, не е никакъв котарак.“ Уолтър повикал други двама магьосници и те заедно произнесли заклинания над сър Ловдей. Той възвърнал истинския си облик — на младия магьосник Джослин де Снитън. Скоро след това Джослин се явил пред съда на Малките лондонски дракони, който постановил да му бъде отсечена дясната ръка.
121
По-горе разказахме как привързаността на подполковник Колкхаун Грант към червената му униформа доведе до пленяването му от французите през 1812 година.
122
Обикновените хора в Северна Англия решиха, че са страдали достатъчно през последните години, и с основание. Бедността и безработицата задълбочиха повсеместното страдание, предизвикано от войната с французите. И точно когато войната свърши, възникна нова заплаха за благополучието на хората — модерни машини, които произвеждаха евтини стоки и ги оставяха без работа. Нищо чудно, че някои от тях бяха тръгнали да повреждат машините в опит да запазят работата си.
123
Няма по-красноречив пример за особеното отношение на правителството в Лондон към северната част на кралството. Правителството представлява краля на Англия, но кралят на Англия е крал само на южната й половина. По закон той е управител на северната част, запазвайки си правото на законодател до завръщането на Джон Ъскглас.