Мъглите на Авалон (Том 2)

— Мама пък казва — каза отракано едно от момичетата, дъщеря на саксонски благородник — носеше някакво варварско име, което Моргоуз така и не можеше да произнесе — Алфреш или нещо подобно, — че да целуваш мъж без брада било все едно да целуваш момиче или малкото си братче.

— Ами, я виж сър Мордред — той няма брада, ама никак не прилича на момиче — каза друго девойче и се обърна с усмивка към Ниниан, която стоеше мълчаливо сред по-възрастните жени — нали, лейди Ниниан?

Ниниан се засмя също и проговори с нежния си глас.

— Тези брадати мъже ми изглеждат стари — когато аз бях дете, бради носеха само баща ми и най-старите друиди.

— А сега и епископ Патрициус носи брада — намеси се друго момиче. — Чувала съм го да казва, че в езически времена мъжете обезобразявали лицата си, като си стрижели брадите, а пък трябвало да ги носят тъй, както Бог дал. Може и саксонците да мислят така.

— Това си е просто нова мода — каза Моргоуз. — Модите идват и си отиват — когато аз бях млада, се бръснеха всички — и християни, и езичници, сега пък модата е друга — мисля, че в цялата работа няма никакви верски подбуди. Сигурно някой ден и Гуидиън ще си пусне брада — нима би го разлюбила заради това, Ниниан?

Младата жена се разсмя.

— Не, за мен той си е все същия — с или без брада. Вижте, пристига и крал Сеардиг с другите саксонски крале! Да не би да са ги поканили в Камелот? Да отида ли да предупредя прислужниците Дракице?

— Да, мила — отвърна Гуенхвифар и Ниниан забърза към тронната зала. Момичетата продължаваха да се бутат една друга, за да виждат по-добре и Гуенхвифар продължи: — Хайде, стига толкова. Връщайте се при хурките. Не е прилично да зяпате така мъжете. Наистина ли не можете да си намерите друго занимание, освен тези нескромни разговори? Тръгвайте веднага — всички! Ще им се нагледате довечера в тронната зала. Ще има голямо пиршество, а това означава много работа за всяка от вас.

Момичетата се нацупиха, но тръгнаха послушно обратно към замъка, а Гуенхвифар въздъхна и поклати глава. После също си тръгна заедно с Моргоуз.

— В името Божие, не мога да си представя, че някога е имало такива непокорни момичета! На всичкото отгоре аз трябва да ги запазя непорочни и да ги убедя да следват съветите ми — а те по цял ден клюкарстват и се кикотят, вместо да си вършат работата. Направо ме е срам, че цялата ми свита се състои от такива нескромни и празноглави гъски!

— Хайде, хайде, мила моя — проточи лениво Моргоуз, — ти не си ли била на петнадесет години? Чак толкова безукорна ли си била, та да не хвърлиш от време на време поглед на някой хубав млад мъж и да не се замислиш какво ли е да го целунеш — и дали е по-добре, ако е с брада или без?

— Не знам каква си била ти на петнайсет — пламна Гуенхвифар, — но аз на тази възраст живеех в манастир! И смятам, че това би се отразило добре и на тези невъзпитани хлапачки!