Острието на Тишал

Вторият му опит, неясно колко часове по-късно, завърши със съвсем малко по-добър резултат. Този път подходи по-внимателно; един или два пъти разговаря с Хари, без изобщо да повдига темата. Двамата си разказваха какво се беше случило с тях, след като преди двайсет и седем години бяха напуснали Консерваторията.

Хари описа накратко някои от приключенията на Каин, той като Делиан вече ги познаваше с подробности; повече говореше за съпругата и дъщеря си, за баща си и за дома, който им беше отнет. Делиан имаше повече за разказване: за първите си дни в Отвъдие, когато едва не беше умрял от глад, преди да получи работата на бияч в заведението на Киърандел „Екзотична любов“; за срещата си с Торонел и за Осиновяването си; за живота си в Живия дворец и околните земи като Подменения принц — Юмрука на Краля на здрача; за пагубното му пътуване по следите на изчезналите пратеници в Трансдея. Разказа на Хари за Томи и почувства топлота и тъга, откривайки, че Хари си го спомня добре, с уважение и известна привързаност.

— Томи е умрял като каинист? — рече тихо той, поклащайки глава. — Направо не мога да повярвам. Той винаги беше толкова… толкова нормален, разбираш ли? Практичен.

— Т’Пас ще ти каже, че практичността е в основата на каинизма.

— Може ли да не започваме с тези глупости?

— Томи не беше обикновен човек. Някога може и да е бил; но мъжът, който ме спаси, беше невероятен. Не мога да ти кажа точно какво го правеше толкова специален. Със същия успех може да се нарече и каинизъм.

— Имена — изсумтя Хари. — Какво беше онова, което Орбек обича да повтаря? „Наричате фъшкията сандвич, но вкусът си остава лайнян.“

— Мислиш, че имената не носят никаква сила? Томи нямаше да се съгласи с теб. Той ми даде ново име. Твърде могъщо за мен. И аз не мога да го използвам, макар, изглежда, да е мое по право.

— Що за име е това?

Делиан извърна поглед настрани, за да скрие сълзите в очите си.

— Даде ми името Митондион. Когото хората ще нарекат краля на елфите.

— Без майтап?

Делиан сви безпомощно рамене.

— Торонел пренесъл ХРВП в Живия дворец. Семейството ми е мъртво. Макар и осиновен, аз съм Митондион. — Той наведе глава и преглътна. — Последният от рода.

Хари дълго мълча. Най-накрая Делиан го погледна и се изненада от болката в черните очи на събеседника си.

— Господи, Крис — рече тихо той. — Съжалявам. Аз… — Хари тръсна глава, намръщи се, отвратен от себе си и погледна ръцете си. — Аз забравям, разбираш ли? Толкова съм затънал в отломките от собствения ми живот, че забравям за съсипания живот на останалите. Понякога съм голям задник.

Делиан се усмихна нежно.

— Това също е име.

— Крис…

— Трябва да признаеш, че някои имена имат сила, Хари. Трябва да го видиш.

— Да, добре, щом казваш. Толкова ли е важно?