Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
Капитан Вандърмиър мина край тях и подхвърли:
— Хайде, женчовци, връщайте се на работа.
Еди промърмори:
— Тия дни смятам да го опердаша.
— След войната, Еди — рече Чък.
Когато се върна в мазето и съгледа Боб Стронг, Чък осъзна, че е решил проблема му. Надзърна над рамото на анализатора и видя същия лист със същите шест срички на японски:
ЙО-ЛО-КУ-ТА-УА-НА
Тактично се постара да изглежда, че самият Стронг е решил въпроса:
— Капитане, та Вие сте открили какво е!
— Така ли? — разсеяно отвърна Стронг.
— Името е на английски и японците го предават фонетично.
— Нима Йолокутауана е английско име?
— Тъй вярно. Така японците произнасят Йорктаун.
— Моля? — недоумяваше Стронг.
В един ужасен миг Чъки Тиквата се запита дали не е схванал всичко погрешно.
И тогава Стронг възкликна:
— Боже мой! Прав сте! Йолокутауана е Йорктаун с японско произношение.
Доволно се разсмя и додаде с възторжен глас:
— Благодаря! Отлична работа!
Чък се поколеба. Имаше още една идея. Трябваше ли да каже на капитана какво му се върти в ума? Не беше негова работа да разбива кодове. Но Америка беше на косъм от разгрома. Може би той не трябваше да пропуска възможността.
— Може ли да направя още едно предложение?
— Стреляйте.
— Става дума за обозначението АФ. Имаме нужда от категорично потвърждение, че това е Мидуей, нали?
— Аха.
— Не можем ли да пуснем някакво съобщение за Мидуей — такова, каквото японците да се принудят да препредадат кодирано? И тогава, щом прехванем техния сигнал, ще узнаем как са кодирали това име.
Стронг се поумисли.
— Може. Сигурно ще се наложи да пратим съобщението си без код, за да сме сигурни, че ще разберат. — Можем. Трябва да е нещо не дотам секретно от рода на „На Мидуей има взрив на венерическите заболявания, пратете лекарства“. — И защо им е притрябвало на японците да излъчват това? — Добре де, нека е нещо военно, но не строго секретно. Нещо за времето например.
— Сега и метеорологичните прогнози са секретни.
Анализаторът от съседното бюро се включи:
— Какво ще кажете за недостиг на вода? Японците планират окупация на острова, значи това ще е важно за тях. — По дяволите, ще свърши работа — развълнува се Стронг. — Да речем, от Мидуей съобщават на Хавай — без кодиране — че инсталацията за обезсоляване на водата е повредена. — А Хавай отговаря, че праща баржа с вода — додаде Чък. — Японците ще се погрижат да излъчат това, ако планират да ударят Мидуей. Ще им се наложи да планират собствените си доставки на прясна вода там. — И ще кодират съобщението, за да не надушим намеренията им за Мидуей.
Стронг се изправи и покани Чък:
— Елате с мен. Да изложим идеята на шефа и да видим какво мисли той.
Предаването бе излъчено същия ден.
На другия ден японците съобщиха за недостиг на вода на АФ. Целта им беше Мидуей.
Адмирал Нимиц се зае да им заложи клопка.
III
Същата вечер, докато повече от хиляда работници пъплеха по повредения самолетоносач Йорктаун и го поправяха на светлината на прожектори, Чък и Еди отидоха в Околожката, бар на една тъмна уличка в Хонолулу. Както винаги барът беше претъпкан с моряци и местни. Почти всички посетители бяха мъже, но имаше и няколко двойки медицински сестри. Чък и Еди харесваха бара, понеже другите мъже бяха като тях. Лесбийките пък го харесваха, понеже останалите гости не ги закачаха. Разбира се, нямаше нищо явно. За хомосексуални действия човек можеше да се прости с флота и да се озове в затвора. Въпреки това, мястото си го биваше. Водачът на оркестъра носеше грим, хавайската певица беше толкова убедителна в роклята си, че някои гости не разбираха, че е мъж. Съдържателят беше толкова мъжествен, колкото е истинска тридоларовата банкнота. Мъжете можеха да танцуват заедно и да поръчват вермут, без никой да им се подиграва. След смъртта на Джоан Чък заобича Еди още повече. Той, естествено, знаеше на теория, че Еди може да загине, но тази опасност никога не му се беше струвала истинска. Ала след нападението над Пърл Харбър не минаваше ден, без Чък да си представи красивото момиче, което лежи на земята, обляно в кръв, и сломения Уди, който плаче край нея. Можеше и Чък да коленичи до тялото на Еди, обзет от същата непоносима мъка. На седми декември Чък и Еди надиграха смъртта, но сега страната беше във война и човешкият живот стана евтин. Всеки ден с другия се превърна в скъпоценност, защото можеше и да е последен. Чък се беше облегнал на бара с бира в ръка, а Еди седеше на високо столче. Веселеше ги пилотът Тревър Паксман — Трикси — който разказваше как пробвал да прави секс с момиче. — Ужасих се! Мислех, че там долу ще е хубаво и сладко. Като момичетата на картините. Оказа се, че тя има повече косми от мене!