Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

Варис преглътна тежко.

— Глумците си бяха заминали. След като му послужих, мъжът нямаше повече нужда от мен и ме изпъди. Когато го попитах какво да правя, той ми каза, че според него би трябвало да умра. Напук на него реших да живея. Просех, крадях и продавах онези части от тялото си, които ми бяха останали. Скоро станах един от най-добрите крадци в Мир, а като пораснах повече, научих, че често съдържанието на нечие писмо е по-ценно от съдържанието на кесията на този, който го е написал.

— Но все още сънувам оная нощ, милорд — прегракнало каза Варис. — Не толкова магьосника, нито ножа му, нито дори как изрязаният ми с топките паток се гърчеше в пламъците. Сънувам гласа. Гласа от пламъците. Бог ли беше това, или демон, или някакъв ловък фокус? Не мога да ви кажа, а всички фокуси са ми познати. Мога само да кажа със сигурност, че той го призова и онова нещо му отвърна, и че от този ден намразих магията и всички, които я практикуват. Ако лорд Станис е един от тях, решен съм да постигна смъртта му.

Продължиха да яздят известно време мълчаливо. Накрая Тирион отрони:

— Неприятна история. Съжалявам.

Евнухът въздъхна.

— Съжалявате, но не ми вярвате. Не, милорд, няма нужда от извинения. Бях опиянен, болеше ме ужасно, и при това беше толкова отдавна и далече някъде отвъд морето. Безспорно съм сънувал този глас. Казвал съм си го хиляда пъти.

— Вярвам в стоманата на мечовете, в златото на монетите и в човешкия ум — каза Тирион. — Вярвам и в това, че някога е имало дракони. В края на краищата видях черепите им с очите си.

— Да се надяваме, че те са най-лошото нещо, което ще видите някога, милорд.

— Тук сме съгласни. — Тирион се усмихна. — А колкото до смъртта на сир Кортни, какво пък, знам, че Станис е привлякъл наемни моряци от Свободните градове. Може да си е купил и някой опитен наемен убиец.

— Много опитен трябва да е бил.

— Има такива. Случвало ми се е да мечтая, че един ден ще стана достатъчно богат, за да мога да пратя някой Безлик подир милата си сестричка.

— Както и да е умрял сир Кортни — каза Варис, — той вече е мъртъв и замъкът е паднал. Станис вече може да тръгне в поход.

— Някаква възможност да убедим дорнците да се спуснат в Блатата? — попита Тирион.

— Никаква.

— Жалко. Е, заплахата поне може да задържи блатните лордове в замъците им. Какви са вестите от баща ми?

— Ако лорд Тивин е спечелил отвъд Червената вилка, то все още не е стигнала вест за това. Ако не побърза, противниците му може да го заклещят. Листа на Оукхарти дървото на Роуан са ги видели на север от Мандър.

— От Кутрето няма ли новини?

— Сигурно изобщо не е стигнал до Горчив мост. Или е умрял там. Лорд Тарли е заграбил запасите на Ренли и е избил много хора, главно на Флорент. Лорд Касуел се е затворил в замъка си.