Джонатан Стрейндж и мистър Норел

— Питам, защото казахте… — започна сър Уолтър.

— О, казвал съм какво ли не! Понякога главата ми ражда всевъзможни странни хрумвания. Прекомерната скръб може да предизвика пристъп на лудост, подобно на всички други прекомерни неща. Честно казано, тогава не бях на себе си. Честно казано, бях почти полудял. Но както виждате, всичко това е минало.

Но — честно казано — сър Уолтър не виждаше нищо такова.

Не беше достатъчно просто да се каже, че Стрейндж се е променил. В някои отношения той си бе същият. Усмихваше се често, както и преди (макар усмивката му да не беше същата). Говореше с ироничен и небрежен тон както винаги (оставяйки у събеседника впечатлението, че почти не слуша собствените си думи). Думите и лицето му бяха такива, каквито приятелите му ги помнеха — с една разлика: притежателят им като че ли играеше роля, докато мислите и душата му бяха другаде. Той се криеше зад саркастичната си усмивка и никой не знаеше за какво мисли. Повече от всякога приличаше на магьосник. Това беше много любопитно и никой не знаеше как да го разбира, но в известен смисъл сега той изглеждаше повече като Норел.

На безименния пръст на лявата си ръка Стрейндж носеше траурен пръстен, в който имаше тънък кичур кестенява коса, и сър Уолтър забеляза, че той постоянно го докосва и го върти на пръста си.

Поръчаха си обилна вечеря, състояща се от костенурка, четири говежди пържоли със сос от гъша мас, няколко миноги, стриди и малка салата от цвекло.

— Радвам се, че се върнах — каза Стрейндж. — И след като вече съм тук, възнамерявам да напакостя колкото мога. Норел твърде дълго държа всичко в ръцете си.

— Той изпада в пристъпи на агония при всяко споменаване на книгата ви. Постоянно разпитва хората дали знаят какво пише в нея.

— О, книгата е само началото! И впрочем тя ще бъде готова след няколко месеца. Ще издаваме ново списание. Мъри иска да започнем колкото може по-скоро. Естествено, ще бъде превъзходно издание. Ще се нарича „Фамулус“119 и ще популяризира моите виждания за магията.

— А те са много различни от тези на Норел, нали?

— Разбира се! Основната ми идея е предметът да се изучава рационално без табутата и ограниченията, които Норел налага. Убеден съм, че подобно преразглеждане на магията бързо ще отвори нови пътища за изследване. Защото, като се замислите, до какво се свежда така нареченото възраждане на английската магия? Какво толкова сме направили ние с Норел? Илюзии с облаци, дъжд, дим и прочее — най-лесните неща на света! Вдъхване на живот и реч на неживи предмети — е, уверявам ви, това е пълно шарлатанство. Изпращане на бури и гръмотевици на враговете — не мога да ви опиша колко проста е магията за разваляне на времето. Какво друго? Извикване на видения — е, това може да бъде доста впечатляващо, ако знаехме как да го правим добре, но ние не знаем. А сега сравнете тези жалки опити с магията на Ауреатите. Те са убеждавали чинарите и дъбовете в гората да тръгнат с тях на бой срещу враговете, правили са си съпруги и слуги от цветя, превръщали са се в мишки, лисици, дървета, реки и така нататък, правили са кораби от паяжина, къщи от розови храсти…