Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
— Има ли нещо, което той може да прави и което е непостижимо за един магьосник? — Изчака отговора й. Тя като че ли не мислеше толкова над въпроса му, колкото се чудеше дали изобщо да му отговори. — Ничи, когато ме залови, ми каза, че няма да криеш истината от мен. Твърдеше, че няма причина да ме лъжеш.
Тя се вгледа в очите му, но не издържа и отмести поглед, заглади кичур руса коса назад. Жестът й най—неочаквано и болезнено му напомни за Калан.
— Вероятно. Струва ми се, че той е намерил начин да възстанови заклинанието, обгръщало някога Двореца на пророците. Над създаването на това заклинание са се трудили много магьосници, притежаващи и двете страни на дарбата. Струва ми се, че едно от нещата, по които чародеите се различават от магьосниците, е, че силата им не се разлага на съставните си части, както е при магьосниците. Което означава, че тъй като магията му работи по по—различен начин, той е успял да научи достатъчно за това как магьосниците — които по онова време са притежавали и двете страни на дарбата, както е при теб — са създали заклинанието около Двореца на пророците и е съумял да пресъздаде това заклинание по свой начин.
— Имаш предвид заклинанието, което забавя стареенето? Мислиш, че може да го направи?
— Да. Джаганг лично ми го каза. Познавам Брат Нарев още от малка. Още тогава прокламираше идеите на Ордена. Говореше за това колко искал да живее достатъчно дълго, за да види плодовете, които ще дадат усилията на Ордена за построяването на един свят на бъдещето. Когато ме отведоха в Двореца в Танимура, ми се струва, че му подсказах начин за това как да осъществи желанието си за по—дълъг живот. Малко след мен той също дойде да живее в Двореца. Сестрите нямаха представа кой е и какъв е. За тях той бе просто един смирен работник. Тъй като неговата дарба е по—различна от нашата, никой не долови способностите му. Сега мисля, че той е отишъл там с ясната цел да разучи заклинанието, обвиващо Двореца на пророците, за да може да пресъздаде магията му за своя собствена облага.
— И защо просто не е превзел Двореца и не е използвал заклинанието му?
— Възможно е в началото да е мислел, че ще може да го направи. Всъщност император Джаганг се надяваше да живее там. Но не е изключено и още от самото начало да е изучавал заклинанието с цел не само да го пресъздаде, но и да го усъвършенства.
Ричард разтьрка челото си, опитвайки се да успокои болката в главата си.
— Искаш да кажеш, че се надява да може да обгърне с подобно заклинание Вечния дом? Новия дворец на Джаганг? Да направи заклинание като около Двореца на пророците, само че по—съвършено, да забави стареенето дори още повече, за да удължи живота си и живота на малцината избрани?
— Да. Не забравяй, че възрастта е нещо относително. За човек, който е живял хиляда години, живот от сто би изглеждал твърде кратък. За онзи, който е живял няколко хиляди години, живот, който може да продължи близо милион години, ще изглежда подходящ. Подозирам, че Брат Нарев е намерил начин да забавя процесите на стареене дотолкова, че да направи живота си почти безсмъртен. Джаганг възнамеряваше да завземе Двореца на пророците. Вероятно са искали след като дворецът стане техен, да започнат да работят върху усъвършенстването на заклинанието.
— Но аз им развалих плановете.
Ничи кимна.
— Подобно на всички нас, които някога сме живели в Двореца на пророците, Брат Нарев започва да старее — с темпото, с което остаряват нормалните хора. Далеч от заклинанието той вижда, че животът му се е устремил с пълна сила към гроба. И сега се бори със зъби и нокти да запази онази искрица от младостта си, която все още му е останала. Да останеш относително млад за цяла вечност е едно. Да живееш във вечността с остарялото си тяло — това е вече друго, далеч по—непривлекателно. Тъй като ти унищожи Двореца на пророците, където Брат Нарев щеше да има достатъчно време да работи над плановете си, той бе принуден да действа по—бързо, за да не изпусне шансовете си за успех.
Ричард се отпусна на сламеника. Вдигна опакото на ръката си към умореното си чело.
— Поръчал е на ковача да му изработи желязна форма—макет за заклинание. Човекът няма представа какво прави. Желязното скеле ще бъде покрито със злато. Предполагам, че не е изключено от този макет после да бъде излята истинската форма — от чисто злато. — Ричард присви очи замислено. — Ако е само макет, не е изключено Брат Нарев да възнамерява да направи няколко подобни форми и да ги обедини.
Ничи вдигна поглед и се намръщи.
— Да, твърде е възможно.
— Изработването на подобно нещо би ли могло да навреди на ковача?