Дълг на честта

Истинското усложнение идва от всичките възможни взаимодействия. Кой какво купува и от кого? Кой става по-продуктивен, тоест кой по-добре се възползва от времето си, с което облагодетелства както потребителите, така и себе си? Когато всички участват в играта, сякаш имаме огромна тълпа и всички говорят едновременно с останалите. Просто не можеш да следиш всичките разговори.

Въпреки всичко Уолстрийт поддържаше илюзията, че може, че компютърните й модели са в състояние да предвиждат ежедневно какво ще се случи в общи линии. Това не бе възможно. Можеше да анализираш отделни компании, да имаш представа къде постъпват правилно и къде не. До известна степен чрез един или няколко такива анализа можеш да различиш тенденциите и да извлечеш полза от тях. Използването на компютри и модели обаче отиде твърде далеч и чрез дедуктивни техники се отдалечаваше все повече и повече от взетата за основа реалност, а фактът, че горе-долу номерът минаваше години наред, само засили илюзията. Крахът преди три дни разби илюзията и сега те нямаха нищо, за което да се хванат. „Нищо освен мен“ — поправи се Джордж Уинстън, докато разгадаваше израженията им.

Бившият президент на „Колумб груп“ знаеше границите си. Осъзнаваше до каква степен разбира системата и знаеше приблизително къде свършват познанията му. Ясно му беше, че никой не можеше да задвижи целия механизъм и тази насока на мислите го накара да стигне почти толкова далеч, колкото му беше нужно в тази мрачна нощ в Ню Йорк.

— Тук, изглежда, няма водач. Какво ще стане утре? — попита той и всички „научни гении“ отвърнаха очи от неговите и забиха погледи в масата, а някои от тях се спогледаха с хората, седнали случайно срещу тях. Само преди три дни някой би се обадил и би изказал мнение с повече или по-малко увереност. Ала не и сега, понеже никой не знаеше отговора. Никой нямаше ни най-малка представа. И така, никой не проговори. — Имате си президент. Посъветва ли ви нещо той? — попита тогава Уинстън.