Пробуждането на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Демонови войни #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пробуждането на демона». Краткое содержание книги:
Никой няма да остане незасегнат.
Две сирачета, изгубили всичко скъпо след нападение на гоблини в пограничните земи, и единственият останал праведен монах повеждат битка, разкъсвани между отчаянието и съдбата си, не само за собственото си оцеляване, но и за бъдещето на всички хора и елфи.
А на един далечен остров от небето се изсипва дъжд от разноцветни магически камъни, криещи в себе си неподозирана мощ — ключът към победата на доброто… или на злото. Молете се те да не попаднат в погрешни ръце!
Напълно слисано, чудовището политна назад и улови издраното си лице с другата си ръка. Изненадата му отстъпи място на сляп ужас миг по-късно, когато мечът на Пони потъна толкова дълбоко в гърба му, че острието се показа през гърдите.
След като се разправи с него, Пони се обърна към пленниците и им викна да бягат. Малцина от мъжете и жените обаче я послушаха. С лица помрачнели от скръб (без съмнение — по скъпите им същества, които гоблините бяха убили), те се нахвърлиха върху чудовищата, които се сражаваха с Елбраян и останалите. Оръжия грабеха от труповете в краката си, а когато не намираха такива, кършеха клони от дърветата, вземаха камъни от земята или се биеха с голи ръце.
Само след няколко минути повече от двайсет гоблини бяха мъртви, а останалите се бяха разбягали панически. Няколко души бяха пострадали леко, Брадуордън също бе ранен (макар че, махна с ръка той, кой ти обръща внимание на няколко драскотини и две-три синини!), а не след дълго към тях се присъедини и Авелин, залитащ от изтощение и страдащ от толкова силно главоболие, колкото не бе изпитвал досега. Ала въпреки болката и умората, той извади хематита и се зае да лекува пострадалите хора.
В това време Елбраян, Джуравиел и двамата трапери тръгнаха по следите на противника, за да се уверят, че побягналите чудовища нямат намерение да се върнат.
Обикаляха цял час, ала откриха само двама гоблини, криещи се в някаква пещера, както и друг, който в ужаса и глупостта си се въртеше в кръг.
Ето как засадата все пак бе успяла, а пленниците бяха освободени, само че това поставяше пред пазителя нова дилема и нова, нетърсена от него, отговорност.
— Белстър вече е далеч на юг — заяви Авелин. — Прекалено далеч. Дори да използвам камъните, за да се свържа с него, пак няма да ни е никак лесно да се срещнем и да му прехвърлим грижата за новите ни приятели.
— Издръжливи са, в това не се съмнявам — обади се Пони. — Но не са свикнали да си имат вземане-даване с гоблини и разни други чудовища.
И като видя изумения поглед, който Полсън й хвърли, побърза да уточни:
— Поне не с такива гоблини. Досега не са се изправяли срещу войните на демона-дактил.
Траперът нямаше как да не се съгласи и тя продължи:
— Ще ни трябват седмици, докато ги обучим достатъчно, за да могат сами да поемат на юг.
Макар и да не казваше нищо, Елбраян внимателно следеше разговора и мислено прехвърляше различните възможности. Най-сетне погледът му се спря върху Полсън и Катерицата.
Едрият мъж го разбра без думи. Наистина, пазителят не ги беше молил да идват заедно с него, нещо повече, лично им бе казал, че вече са сторили предостатъчно и са свободни да вървят, където поискат. Ала ето че сега се канеше да им възложи нова отговорност — отговорността за живота на освободените пленници. Изпълнени с ярост заради смъртта на приятеля си, на двамата трапери изобщо не им се щеше да се връщат обратно и въпреки това една дума на Елбраян бе достатъчна, за да ги накара да се откажат от отмъщението и да поемат на юг. Мисълта, че наистина е готов да го стори, порази Полсън, накара го да осъзнае, че за първи път от дълго време насам е част от нещо голямо и значимо, че след толкова години в живота му има хора, с които го свързва нещо повече от облагата и личния интерес.
— Има и още една възможност — неочаквано се обади Джуравиел.
Откакто бяха спасили пленниците, елфът се опитваше да остане незабелязан — хората се плашеха от Брадуордън почти толкова, колкото и от гоблините и Джуравиел мъдро предпочете да им спести гледката на още едно необичайно за тях създание.
При звука на неговия глас, приятелите му вдигнаха поглед към клона, на който елфът се бе разположил, поклащайки крака над главите им.
— Недалеч оттук има място, където ще бъдат в безопасност.
Всички закимаха доволно, само Елбраян усети, че зад думите на Джуравиел се крие нещо повече, че това сигурно място не ще да е обикновено скривалище. Припомни си пътя, който го бе довел обратно в Дъндалис, първото пътешествие на Нощната птица. Беше навлязъл в Мочурливите земи от запад, а ето че сега отново се намираше на запад от блатистите земи, макар и доста по на север.
— Можем да ги отведем там и да продължим към Барбакан — рече Пони.