Острието на Тишал
- Автор: Стовер Мэтью Вудринг
- Серия: Приключенията на Каин ( Отвъдие) #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-455-8
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Острието на Тишал». Краткое содержание книги:
Преди шест години Ма’елкот — бог на Отвъдие — задържа Палас Рил в безмилостната си хватка. Управляващият елит на Земята желаеше смъртта ѝ. Каин се закле, че ще я спаси. Те смятаха, че няма никакъв шанс. И сгрешиха. Той пожертва кариерата си като Каин, за да смаже враговете на Палас Рил и да я върне у дома.
Сега Хари Майкълсън е единственият човек, който стои между бездушните корпоративни господари на Земята и зелените хълмове на Отвъдие. Победата на Каин над Ма’елкот е отворила проход между световете и сега безличните тълпи от Земята избиват всичко, което той обича. Стари и нови врагове се обединяват срещу него. А Хари дори вече не е Каин. Той е просто един обикновен човек — самотен, сакат, безсилен. Те смятат, че няма никакъв шанс.
Но грешат…
В Ямата вече беше и по-тихо. Когато нямаше тренировки, разговорите се водеха с нормален тон вместо с подвиквания, както се налагаше досега. Пазачите не знаеха какво да си мислят за тази промяна; Хари беше забранил на поданиците си да отговарят на грубите подмятания и обиди на пазачите. Беше им наредил да се подчиняват и да изпълняват всички заповеди, но иначе да не обръщат внимание на онова, което правят или казват пазачите.
Беше си направил трон — покрито с груби тъкани място за сядане на каменния праг до тръбата за вода. Оттам наблюдаваше миниатюрното си мирно кралство, в което лъвове и агнета почитаха твърде силно безкомпромисната му жестокост, за да се оплакват, камо ли да създават проблеми.
Канавката, която минаваше от лявата му страна, стана единственото отходно място в Ямата. След едно убийство и няколко жестоки побоя никой вече не се осмеляваше да се облекчава в другите две. По централната канавка течеше водата за миене и всеки затворник можеше да се изкъпе и да изпере дрехите си в тази вода; въпреки липсата на сапун след края на първия кръг измивания животинската смрад в Ямата избледня до слаба, не твърде противна миризма на пот. По канала, който свиваше надясно — изтъркан стабилно с парцали от ризите на затворниците от басейна до края му, — течеше водата за пиене, която вече беше чиста като струята, която бликаше от тръбата.
Когато не го търсеха като съдия или правен оракул, Делиан седеше на каменния под в Ямата, потънал в ментално зрение и подгънал под себе си болящите го крака, и изучаваше вихрите на черния Поток, който обвиваше сенчестата Обвивка на Хари, и гледаше как трескавото му бълнуване кара каменните стени да се огъват в бавни дълбоки вълни като в открит океан.
Прекара много време в размисли за черния Поток. Прекара много време в размисли за преплитането на случайностите и дали това не е неправилно определение за съдбата.
Прекара много време в размисли за Каин.
Два пъти се опита да каже на Хари какво е открил, но обстоятелствата винаги бяха срещу него. Хари бе зает с покоряването и ръководенето на миниатюрното си владение; Делиан успяваше само за кратко да привлече вниманието му и често треската объркваше мислите му.
— Твоята Обвивка — започна той първия път. — Знаеш ли какво е Обвивка?
— Да — потвърди разсеяно Хари. — Бях женен за магьосница.
— Твоята е черна. Все някой трябва да ти е казвал, че твоята е черна.
— И какво?
— Става дума за Потока. Камъкът — този камък, от който е построен донжонът — не спира черния Поток. Всъщност мисля, че нищо не може да го спре.
— Какво имаш предвид, Крис? Давай по същество.
— Твоята Обвивка е черна заради този специален вид Поток, не разбираш ли? Не можеш да го спреш.
— Не е кой знае какво. Много хора имат черно в Обвивките си.
— Всички имат черно в Обвивките си. Всички. Но обикновено не може да се види заради всички останали цветове. Но цялата Обвивка да е черна? Това се среща рядко. Рядко. Не мога да ти опиша колко рядко. Последният с такава Обвивка — доколкото ми е известно — може да е бил Джерет от Тирнал.
— Древна история — промърмори Хари. — Той е просто един мит.
— Не е древна. Не. Просто история. Древна е само за хората. Хари, Договорът от Пиричант — с който е сложен край на Бунта на Джерет — е бил сключен само преди петстотин години. Познавам хора, които са присъствали. Баща ми — имам предвид краля — Т’фарел Гарвановия перчем, той е бил там като Свидетел на Първия народ. Джерет Богоубиеца е реална личност като теб. Повечето неща, които знаеш за него — които се разказват в песните и преданията, — са толкова истина, колкото и измислица.
— И какво общо има това с мен?
— Същата енергия: ти решаваш и после го правиш. Това е превърнало Джерет в Богоубиеца и това те прави Каин.
— Защо не полегнеш малко, а? Започна да говориш безсмислици.
— Твоята сила е моя сила: сила на всички. Ние всички имаме сила; просто не я използваме. Черният Поток, не разбираш ли? В основата си е метафора. Също като удара с юмрук. Съсредоточаване. Насочване на енергията. Концентрация. Никакъв страх. Изпълняване на желания. Присъствие. Ето това е Каин.
— Не разбирам.