Сянката на планината
- Автор: Робертс Грегори Дэвид
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Zамония
- ISBN: 9786199087701
- Переводчик: Светлана България Комогорова
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Сянката на планината». Краткое содержание книги:
единствения си автършейв „Амброзия дьо Ахмед".
Бях спокоен. Бях разглезен от професионализма му. Бях ведър и изцелен. Тъкмо нанасях
амброзията му по лицето си, когато влезе Данда и ме нарече копеле.
Данда — и аз с афтършейв.
Не го оставих да си довърши тирадата. Не ми пукаше как ме е нарекъл и защо. Не ми
пукаше какво иска изобщо. Награбих го за ризата, зашлевих го с мокра от одеколон длан по
зачервеното му ухо и продължих с плесниците, докато оня не се отскубна от хватката ми и не
побягна, отнасяйки солидна част от моята сприхавост.
На прага на бръснарницата махнах за довиждане.
— Аллах хафиз, Ахмедбай.
— Чакай! — Ахмед притича до мен на вратата, вдигна яката на елека ми и я подгъна. —
Така е по-добре.
Излязох и на стъпалото се сблъсках с Джордж Близнака. Той ме награби за грижливо
нагласения елек.
— Слава Богу, приятелю! — закашля се, пухтейки, и ме притисна в прегръдка. —
Навсякъде те търсих, човече!
— И как ме намери?
Джордж Близнака знаеше, че това е делови въпрос.
— Един сводник от „Фърст Паста Лейн" ми каза. Той те следи. Разправят, че си станал
много сприхав. Хванал се на бас, че до два дни няма да издържиш и ще искаш момиче.
— Добре съм — отвърнах. — Току-що се оправих.
— Хубаво — рече той притеснено.
— Какъв е проблемът?
— Скорпиона — отвърна незабавно. — Откачил е. Трябва да ми помогнеш!
— Дай по-полека. Скорпиона няма как да откачи, той вече си е откачен.
— Изперкал е много, ама много повече от нормалното за него! Влязъл е в Зоната на
здрача! Пич, тотално е изтрещял!
— Май по-добре да седнем да поговорим някъде.
Седнахме в кафене „Мадрас", поръчахме си идли самбар[92] и след това на два пъти
сладък черен чай. Близнака си беше уличен негодяй, макар и да дружеше с милионер —
първо яденето, после приказките.
Докато сърбаше чая и изплакваше последния привкус на люта чушка и кокос от устата
си, ми разказа какво се е случило. Започваше, както много истории в Индия, с Парада на
светците.
Предния ден по улиците бе минало шествие в почит на един местен светец, голям
любител на хашиша. Улиците гъмжаха от благочестиви набожници. Единственият ден в
годината, когато ченгетата не можеха да спипат никого за пушене, защото повечето пушачи
бяха свети люде.
Този празник бе просто създаден за Зодиакалните Джорджовци. Близнака използвал
повода да примами Скорпиона на чист въздух, навън от орловото му гнездо в „Махеш". В
началото тръгнало добре, каза Близнака. Скорпиона си припомнил ритъма на улицата и се
повлякъл из улиците редом с другаря си. Дори се разбъбрил. Взел да разправя на четиримата
си бодигардове, наети на час от хотела, за входовете и преките, край които минавали, и за
приключенията им с Близнака в тях. После свърнали зад един ъгъл и се натъкнали на садху, който им преградил пътя и вдигнал ръце във въздуха. В едната държал чвореста тояга, другата била боядисана в свещен червен цвят.
— И какво стана? — попитах.
— Намасте, джи, поздравих го аз. Искате ли да попушим трева? Имам, викам, хубава от
Манали.
— И той пуши ли с вас?
— Не успя. Преди да успее да каже нещо, Скорпиона понечи да се дръпне, но светецът
го спря.
— Какво искаше?
— Вика му: „Дай хиляда докара".
— Колко?
— „Хиляда долара."
— А Скорпиона?
— „Ти да не си луд", вика.
— А имаше ли в джоба си хиляда долара?
— Точно това го попита и садху — отвърна Близнака. — „Имаш ли в джоба си хиляда
долара", вика.
— Е, имаше ли?
— Той носеше в себе си двайсет и пет хиляди, Лин. Показа ми ги, за да ми обясни защо
трябва да вземем четиримата гардове от хотела.
— И Скорпиона какво каза?
— Ами той, Скорпиона, се ядоса и рече: „Никой не дава хиляда долара на непознат. Ще
ти дам сто долара, ама само за да ме оставиш на мира."
— Не се е държал най-любезно — казах. — А гуруто как го прие?
— Остана непоклатимо спокоен, като истински гуру, и рече: „Ако ми беше дал хиляда
долара, щеше ли изобщо да забележиш, че богатството ти е намаляло?"
— „Не е там работата", вика му Скорпиона.
— А оня садху?
— Оня разправя: „Твоята слабост е алчността. И пробуждането ти само за нея струва