Сянката на планината

— Какво точно стана?

— Светецът го прокле. Каза, че алчността щяла да стане оръжието, което ще го убие, и

че от деня, в който се е проляла кръвта му, парите на Скорпиона са прокълнати и щели да му

донесат само скърби и разкаяния.

— А после?

— Бодигардовете се изнесоха на секундата.

— Ами Скорпиона?

Избяга. По-късно го заварих в хотела.

— А светецът?

— Поседях с него. Помъчих се да го убедя да дойде с мен до хотела. Но после довтасаха

още светии и оня ми каза да бягам, щото щели да подивеят и да ме пречукат на място. И аз

офейках. Нали знаеш светците какви са опасни?

— И сега Скорпиона мисли, че над него тегне проклятие?

— Тегне я — изпъшка Близнака. — Хотелският персонал се изнесе от нашия етаж.

Всички го смятат за прокълнат и не искат да обслужват стаята му.

— А как се оправяте в хотела?

— Скорпиона говори с управата и днес нае нова прислуга. От Литва са май. Свестни

хора. И дума не им разбирам. Новите му бодигардове са руснаци. И на тях не им вдявам, а

пък уж говорят английски. Пак се е затворил в пентхауса, обаче тоя път наистина се е

заключил!

— Зарежи покера за малко — казах. — Ще се разбера нещо с Дидие. Ще намерим този

садху, че да го отървем от проклятието.

Мислех, че светецът сигурно не е богаташ. Смятах, че можем да го издирим, да го

помолим да прости на глупака, докоснал го непочтително, и в замяна да приеме една

сериозна сума, за да вдигне проклятието.

Познатите ми садху — а аз познавах доста — биха приели предложението без

колебание. Щяхме да успеем, сигурен бях. Тогава нямаше как да знам, че това ще запокити

Близнака, моя невинен и любвеобилен приятел, в течения, отдавна забравени, и то с

основание.

— Фантастично! Лин, ти си гений! Това проклятие направо разяжда Скорпиона отвътре!

Сериозно съм притеснен, да ти кажа. Според моите правила от проклятие на светец трябва

да се вардиш като от ръчна граната! Бил съм в зоната на духовната радиация, тъй да се каже, и ще се радвам да я изчистим не по-малко от Скорпиона.

— Би могъл да се обърнеш за помощ към Навин Адеър — нямах си работа да му

подхвърля. — Той управлява бюро „Изгубена любов" в „Амритсар", съседната стая.

— Страхотна идея! Първо ще поразпитам и ако не го намеря, ще възложа тая работа на

Навин. За нула време ще вдигнем Скорпиона на крака.

— Добре — казах. — Да те закарам?

Той надникна през отворената врата към мотора ми, паркиран неправилно до бордюра.

— Не — усмихна се. — Благодаря все пак. Никога не съм обичал моторите. Ще се метна

до хотела с такси. Лин, благодаря ти, човече. Знаех си, че ще ми олекне, като си поговоря с

теб.

Поех на обиколка по южните булеварди, за да се покажа, и се замислих за Зодиакалните

Джорджовци: колко бяха щастливи преди елегантният пратеник на Съдбата с тъмен костюм