Дъщерите на Костотрошача [bg]

Тя отмести поглед към черния широк прозорец. Намираха се на третия етаж и гледаха към голяма тухлена сграда, която препречваше нощните светлини на града. От стъклото я погледна собственото й отражение. Зловещо. Черната й коса се беше сляла с мрака и бе останало само лицето с кафявите очи, които се взираха в нея.

Само като си помисли човек, че съдбата на Костотрошача беше в ръцете на тази дребничка трийсет и пет годишна жена. Странна работа.

— Нещо против да пуснеш щорите?

Марк отиде до прозореца и пусна белите щори.

Не беше въпросът само за съдбата на Костотрошача. Беше и за съдбата на още жертви, ако Трошача отново нанесеше удар. И на прокурора, ако Суицър бъде освободен. И на хората, когато разберат, че убиецът, накарал цял Тексас да се скове от ужас, не е зад решетките.

— Мисля, че си прав, Марк — каза тя и отново насочи вниманието си към купчините с папки. — Тук няма нищо ново. — Отиде до края на масата, взе една папка с надпис „Кръвна лаборатория“ и се запъти обратно натам, откъдето беше дошла, барабанейки с пръсти по папката. — Не мога да спра да си мисля…

Обаче не беше сигурна как да изрази мисълта си. Тази натрапчива мисъл бе кръжала в главата й през целия следобед и привечер, но Рики я пропъждаше, понеже задачата й беше да намери нови улики, а не да предъвква старите.

— Кръв? — попита Марк, оглеждайки папката. — Кръвната проба е потвърдена в три различни лаборатории.

— Да, знам, кръвта е на Суицър, а изследваният материал и в двата случая явно е от първоначалната проба.

— Но според теб не е достатъчно убедително.

— Не и от наша гледна точка. Обаче възможната грешка е толкова малка, че съдията сигурно ще допусне новите доказателства и ще обяви предишното дело за невалидно, и двамата го знаем. Затова сме тук.

— Но… — продължи Марк очаквателно.

Рики си пое дълбоко въздух и избяга в средата на стаята, без да вдига поглед от масата. Спря, протегна напред папката с кръвните изследвания и я пусна.

Кафеникавата папка се приземи на пода с едно тихо „туп“.

Рики вдигна ръце на хълбок и кимна към масата:

— Какво виждаш?

Марк застана до нея и се вторачи в купчините, в картата, във всичко с надпис „Костотрошача“ в архива на ФБР.

— Да не искаш да кажеш, че Суицър не е Костотрошача? — попита той. — Знам как ти изглежда, обаче…

— Не, Марк. Просто ми кажи какво виждаш. Какво знаеш за папките върху масата?

— Те описват прецизно всички подробности за седем убийства, извършени от Костотрошача. Доклади на криминалисти, лабораторни изследвания, събрани и анализирани улики, разпити, поведенчески профили, снимки. Да продължавам ли?

— Виждаш ли Трошача?

— Виждам Трошача.

— Виждаш ли Суицър? Само предвид нещата върху масата — виждаш ли Суицър?

— Да, струва ми се.

— Е, аз не съм сигурна, че го виждам, Марк. — Тя отстъпи вдясно, облегна едната си ръка на другата и разсеяно завъртя сребърния кръст върху ключицата си. — Сега, две години по-късно, ако наистина извадя кръвните проби от купчината, няма да мога да заявя със сигурност, че убиецът от тези папки е човекът, когото тикнахме в затвора.