Дъщерите на Костотрошача [bg]

Шестте основни съображения, които очерта мислено, съдържаха общо двайсет и седем променливи и той вече беше разгледал всяка една от всевъзможни ъгли, но сега отново се зае с някои от по-очевидните решения на главоблъсканицата.

Решението, което най-силно биеше на очи, беше да промени намерението на Калид. Твърде невероятно, но в тази игра на надхитряне Райън би могъл да изиграе няколко свои коза и поне да позабави противника си. Естествено, щеше да опита.

Би могъл да се опита да избяга. Не беше особено вероятно да успее, но Райън премисли десетина възможности — до една бяха въпрос на късмет. Не преливаше от оптимизъм.

Можеше да опита да извади себе си от уравнението или като се самоубие, или като предизвика убийството си. Може би при опит за бягство. Щеше да се нуждае от известна изобретателност и от малко късмет, но би го направил, ако се наложеше.

Би могъл и просто да пожертва Селин.

Отново се стъписа от това хрумване.

Мислите му се върнаха осемнайсет години назад, когато двамата със Селин се ожениха. Тя весело бе влетяла в компютърния отдел на Офис Депо, и бе приела помощта му, за да си избере лаптоп за новата си работа в рекламна агенция. Работата се оказа някаква щуротия, свързана с телемаркет, и Селин напусна две седмици по-късно.

Искрата, припламнала помежду им в Офис Депо, се превърна в шеметен романс и в брак четири месеца по-късно. Да, наистина най-голямата грешка в живота му.

За броени седмици Райън си даде сметка, че се е оженил за невероятно придирчива жена, която бързо превърна липсата на лична реализация в убеждението, че появата на дете ще й донесе удовлетворение. Тъй като не можеше да ражда в резултат на объркан аборт, когато била на осемнайсет, настояваше да си осиновят. Райън се съгласи — вероятно едно от най-добрите му решения за осемнайсетте години брак.

Бетани влезе в живота им една година по-късно, а Райън винаги я бе чувствал като своя родна дъщеря.

За нищо на света не би изложил Бетани на опасност. Знаеше го. Отказваше дори да си помисли за подобно нещо, независимо на какви разсъждения почиваше то. Може и да беше вярно, че я беше изоставил, когато тя се нуждаеше от него най-силно, но все още й беше баща и все още я обичаше, както баща обича дъщеря си. Как би могъл баща да се откаже от детето си?

Обаче Селин…

Не. Не, не би могъл да се понася след това.

Но пък кой твърдеше, че ще му се наложи да се понася? Ами ако Калид се съгласи и отказът му от Селин всъщност спаси Бетани и Ахмед?

Не. Не можеше.

Тогава какво?

Ами трябваше да престане да обмисля невъзможни за него варианти и да се съсредоточи над изпълнимите, колкото и да са слабо вероятни.

Хрумна му нова мисъл. Каква беше истинската стойност на едно дете?