Дъщерите на Костотрошача [bg]

Светът изчезна от погледа на Райън за втори път през последните шест часа. Кръвта шурна по вените му, напомпана от мощните удари на сърцето. Гърдите му се стегнаха, за да ограничат дишането, а очите му, макар отворени, за миг престанаха да виждат.

Веднъж в Турция беше получавал пристъпи на паника, без да има никаква явна причина. Лекарят заяви, че сигурно са свързани с хранителния му режим.

Внезапно целият закопня да се разкрещи от ярост. Само че ако се огънеше сега, щеше да провали каквито и да било шансове да победи Калид в собствената му игра.

Зрението му бавно се възстанови.

Момчето бърбореше през сълзи. Три думи отекваха в съзнанието на Райън. Манипулация. Бягство. Самоубийство. В този ред, ако може.

— Ще ти предложа сделка — каза той.

— Аз вече ти предложих. Не съм склонен да обсъждам нищо друго.

— Да съм казал, че моята сделка е различна от твоята?

Мъжът бавно раздвижи схванатия си врат.

— Положението ти не позволява да се правиш на умник, Кент. Сигурно вече си обмислил всеки възможен изход от този сценарий и си осъзнал, че единственият шанс за теб е да правиш каквото ти казвам. Това е сделката и точка.

— Тогава ще се съглася на твоята сделка. Ще ти дам името и адреса на жена си.

Калид изви вежда:

— Така ли? За да спасиш това момче?

— Нали това искаше?

Разбира се, щеше да му даде напълно грешен адрес, който със сигурност не съществува. Улица в Сан Антонио, която знаеше, че свършва до номер 1200. Селин и Бетани се бяха преместили в Остин, когато Райън замина за последното си пътуване. Не искаше в никой случай Калид да припарва близо до тях.

— Не. Казах — на жена ти и на детето. Не само на жена ти.

Изискването беше неочаквано и Райън се поколеба. И точно това колебание бе груба грешка, знаеше го. Току-що беше дал на този тип да разбере, че наистина има дете.

Калид се усмихна.

— Благодаря ти. Надявах се, че имаш дете. Трябват ми и двете.

— Ако ти дам едното, всъщност ти давам и двете, нали?

Калид застана зад момчето, разви сиво тиксо от една ролка и го залепи върху треперещите устни, без да откъсва очи от Райън.

— Изкушавам се дали да не те оставя да го слушаш как пищи, но се боя, че аз няма да го понеса.

— Ще ти кажа къде са! — бързо се обади Райън, изгубил контрол.

— Чувства. Това е добре, Кент. Защото ми е нужно нещо повече от адреса на съпругата и на дъщеря ти… Имаш дъщеря, нали?

— Не е твоя работа. — Пръстите му вече трепереха.

— Още по-добре. — Кимна на мъжете, които се приближиха и коленичиха от двете страни на момчето. — Искам да погледнеш в камерата, да кажеш истинското си име и чина си и след това да ме умоляваш да убия жена ти и дъщеря ти, за да спасиш това дете. Искам светът да види всичко.