Дъщерите на Костотрошача [bg]

— Освен това имаме и нежеланието му да отрече.

— Не е признание.

— Мъртвите котки…

— Не са мъртви момичета.

— Няма алиби за нито едно от убийствата.

— Не е като да го снимаш, надвесен над телата.

Той се намръщи, но в сините му очи проблесна искра. Рики излизаше с русия агент от Мисисипи много преди случая с Костотрошача, но двамата бяха решили, че любовната връзка само ще усложни работата им. После той се ожени за Гъртруд, красива брюнетка от родния му град Билокси.

Рики беше имала дузина кратки връзки през последните десетина години, но не бяха много мъжете, способни да се справят с „агент, който гледа в тунел“, както я описваше Марк. Рики наистина прекалено задълбаваше в работата си. Не че не искаше сериозна връзка, просто не беше жена, която ще преследва мъж, освен ако не е извършил углавно престъпление и не заслужава да прекара остатъка от живота си зад решетките.

Следователката не беше най-добрата компания в спалнята.

— Наистина ли се връзваш на това?

— Просто казвам. — Рики се приближи до него, обърна се лице към масата и скръсти ръце. — Не е задължително пред нас да е Фил Суицър. Може да е той. Но може и да не е.

— Смяташ ли, че съдебните заседатели ще погледнат така на нещата?

— Зависи от адвоката. Но според мен съдията ще погледне по този начин.

— Смяташ, че сме заловили не когото трябва. Прокурорът ще убеди кмета да организират купон в твоя чест.

— Не твърдя, че не сме заловили когото трябва, Марк. Твърдя, че няма как да сме сигурни, не и без кръвните проби. А ако не можем да сме сигурни, че Костотрошача е в затвора, може би си струва да се замислим над вероятността той все още да е на свобода.

Този път Марк не отговори.

— Ако е така, чака ни още много работа.

Марк се приближи до бюрото и седна.

— Не знам, Рики. Според мен този път грешиш. И ако не намерим още един труп, мисля, че целият свят ще се съгласи с мен.

— Склонен ли си да поемеш този риск? Още една жертва?

— Стига, Рики, това съм аз. Разбира се, че не. Моля те, не ми казвай, че ще изтърсиш същото и пред Кракър. Знаеш колко е близък с прокурора. Ще те разпънат на кръст, ако просто се отдадеш на тази прищявка.

— Още не знам какво ще направя.

— Не го прави. Сториш ли го, няма да те подкрепя.

Тя се вгледа в него, после отиде до стола си, взе си чантата от ъгъла и се запъти към вратата.

— За едно си прав, Марк. На тази маса няма нищо ново. То е на пода.