Градината на Рама [bg]

Майкъл прекарва часове наред със Симон. Той е търпелив, нежен и грижовен. Много внимателно заснема развитието й и е записал всички по-важни събития от нейния живот в електронния си тефтер. Понастоящем Симон разпознава зрително двадесет и една от двадесетте и шест букви (бърка само двойката C-S, а също и V-V и освен това поради някаква причина не може да научи К); когато е в настроение, тя може да преброи до двадесет. Симон може също така да разпознава безпогрешно рисунки на птицеподобно, октопаяк и четирите най-често срещани типа биоти. Знае и имената на дванадесетте ученика на Христос, което съвсем не ощастливява Ричард. Вече имахме една „конференция на високо равнище“ по повод духовното обучение на нашата дъщеря и резултатът беше учтиво разногласие.

На мен това ми стига. През по-голямата част от времето се чувствам щастлива, макар че има дни, в които неспокойствието на Ричард, плачът на Кати или просто абсурдността на странното ни съществуване на този чуждоземен космически кораб влизат в синхрон и ме смущават. Винаги съм заета. Планирам дейността на семейството, решавам какво и кога ще ядем, организирам дните на децата, включително и спането им. Никога не преставам да си задавам въпроса къде отиваме, без вече да ме потиска фактът, че не знам отговора.

Личната ми интелектуална активност е по-ограничена, отколкото бих предпочела, ако имах възможност да се съобразявам само със своите собствени планове, но си казвам, че денят има толкова малко часове. Ричард, Майкъл и аз често се впускаме в оживени разговори, така че определено не страдам от недостиг на стимули. Но нито един от тях няма особен интерес в някоя от интелектуалните сфери, които винаги са били част от моя живот. Моите умения са в езиците — например лингвистиката още от най-ранните ми училищни дни е била за мен значителен източник на гордост. Преди няколко дни сънувах кошмар, в който бях забравила да чета и да пиша на друг език, освен на английски. Две седмици след това прекарвах всеки ден по два часа сама, не само за да преговоря любимия си френски, но също и да изучавам италиански и японски.

Един следобед миналия месец Ричард проектира върху черния екран рамиански външен телескопичен изход, който включва в обсега си нашето слънце и стотици други звезди. Слънцето беше най-яркият обект, но въпреки това се виждаше едва-едва. Ричард напомни на Майкъл и мен, че вече се намираме на повече от дванадесет хиляди милиони километри от родната, покрита с океани планета и в близка орбита до незначителна далечна звезда.

По-късно същата вечер гледахме „Кралица Елеонора“, един от приблизително тридесетте филма, взети на борда на „Нютон“ за развлечение на екипа космонавти. Филмът представляваше свободна версия по нашумелите романи на баща ми за Елеонора Аквитанска и беше заснет по много от местата, които съм посещавала с татко, докато бях младо момиче. Финалните сцени на филма показват годините преди смъртта на Елеонора и се случват в абатство Фонтерво. Спомням си, че тогава бях четиринадесетгодишна. Стояхме с баща ми пред издяланата статуя на Елеонора, в абатството. Ръцете ми трепереха от възбуда, докато стисках неговите.