Грънчарското колело на рая [bg]

— Добро утро, д-р Хейбър.

Във фоайето покрай него мина Атуд, който идваше от изследователските отделения; очите му бяха зачервени, а косата — рошава от нощта, прекарана в следене на ЕЕГ-тата на спящите; сега повечето от тази работа вършеха компютри, но имаше и моменти, когато беше нужен непрограмиран мозък. Атуд изломоти:

— Добро утро, шефе.

И г-ца Крауч, седнала пред кабинета му, го поздрави с „Добро утро, докторе!“ Радваше се, че когато зае директорския кабинет миналата година, взе със себе си Пени Крауч. Беше предана и умна, а ако стоиш начело на голям и сложен изследователски институт ти трябва лоялна и умна жена в секретарската стая.

Влезе енергично.

Хвърли куфарчето и папките на канапето, протегна се, а сетне отиде до прозореца, както правеше винаги, щом влезеше за първи път през деня в кабинета си. Ъглов и голям, прозорецът гледаше на изток и на север, откривайки панорамата на голям дял от света; наблизо, под възвишенията, се виждаше завоят на отрупаната с мостове Уиламит; от двете страни на реката безбройните небостъргачи стърчаха високи и белезникави в пролетната мъгла; храстите се простираха на километри, а от най-далечните им очертания се издигаха полите на планината; и върховете — Худ, огромен, но уединен, отглеждаше облаци около челото си; по на север, далечният подобен на кътник Адаме; а сетне чистият конус на Сейнт Хелън, иззад чийто дълъг склон, още по на север, се подаваше малко плешиво кубе, досущ детенце, надничащо иззад полите на майка си — връх Рейниър.

Гледката беше вдъхновяваща. Тя неизменно въодушевяваше д-р Хейбър. Освен това, след като цяла седмица валя упорито, атмосферното налягане се повиши и слънцето отново грееше над речната мъгла. Познавайки добре хиляди записи на ЕЕГ, които говореха за връзката между атмосферното налягане и потиснатото настроение, той почти физически усещаше как ведрият, изсушаващ вятър повдига психосоматичното равнище. Бързо, едва ли не потайно, през ума му се стрелна мисълта: „Трябва да продължавам с това, да продължавам да подобрявам климата!“ В съзнанието му едновременно се бяха образували или бяха в процес на образуване няколко мисли, но бележката, която си взе, не беше сред тях. Бързо възникна и също така бързо бе препратена в паметта му, докато натискаше копчето на диктофона си, за да започне да диктува едно от многото писма, които са част от задълженията на ръководител на държавен изследователски институт. Досадна работа, разбира се, но някой трябваше да я върши и този някой бе той. Това не го дразнеше, макар драстично да отнемаше от времето му за изследователска работа. Сега прекарваше в лабораториите обикновено само пет или шест часа на седмица и имаше само един пациент, макар, разбира се, да следеше лечението на още неколцина.